— Миличка, имаш ли нещо против да седна при тебе?
Норма обърна сковано глава и загледа русата.
— Има много места — отговори тя.
— Имаш ли нещо против? После ще ти обясня.
— Разположете се, както ви е удобно — великодушно каза Норма. Тя прецени, че това момиче е облечено доста скъпо. Нямаше логика. Хората не обичаха да сядат до Норма. И все пак имаше някаква причина. Може би някаква тайна причина. Норма си знаеше от филмите. Такива неща можеха да се превърнат в девет филмови части чисто удоволствие. Тя се премести до прозореца, за да направи място.
— Докъде пътувате? — попита Норма.
— Лос Анджелос.
— Ами?! И аз съм натам! Там ли живеете?
— От време на време — каза Камил. Тя забеляза, че мъжете, наизлезли вкупом от ресторанта, я видяха да сяда до Норма, Намалиха ход. Съревнованието отпадна. Те се струпаха около гърба на автобуса, за да им наредят куфарите в багажника. Хуан се задържа на вратата. Алис го гледаше през мрежата отвътре.
— Успокой се — каза й Хуан. — Цяла сутрин не си на себе си. Гледай да се оправиш, преди да съм се върнал.
Лицето на Алис се изостри. Тъкмо се канеше да му отвърне, но Хуан продължи:
— Иначе може и да не се върна някой ден. — Дъхът й спря.
— Просто не се чувствувам добре — изхленчи Алис.
— Започни да се чувствуваш добре. И не го задълбавай много. Никой не обича да гледа дълго болни около себе си. Да се оправиш. — Очите му не гледаха нея, а около нея и Алис я обзе паника. Хуан се обърна и отиде при автобуса.
Алис се облегна на напречната летва на вратата. Едри, безсилни сълзи напълниха очите й. „Аз съм дебела — тихо изплака тя — и стара. Господи, стара съм!“ Сълзите й потекоха по носа. Тя ги смръкна. „Ти можеш да си вземеш младо момиче. А аз? Нищо. Някой стар дрипльо.“ Алис тихичко подсмърчаше.
Причард с удоволствие щеше да седне зад блондинката, за да я гледа, но мисис Причард бе заела вече по-предната седалка и той трябваше да остане при нея. Милдред седна сама от другата страна и по-назад. Пъпката се качи и зае мястото, което Причард бе пожелал, а Ърнест Хортън се настани до него. Хуан с ужас установи, че Ван Брънт заема мястото точно зад шофьорската седалка. Хуан беше неспокоен. Не беше си отспал, пък и от сутринта като че гореше в някакъв ад. Той подреди стройно чантите в багажника, Покри ги с платнището и пусна капака. Махна с ръка на Алис, която се бе облегнала на вратата. По позата й разбра, че плаче, но според него и трябваше. Беше се разпуснала. Чудеше се защо ли се е задържал при нея. От чист мързел, помисли си той. Не искаше да изживява душевния тормоз да я изостави. Без сам да иска, щеше да се тревожи за нея, изобщо не беше малка грижа. Щеше да има нужда веднага от друга жена, а това изисква много приказки, спорове, увещания. Едно е просто да свалиш някое момиче, но той щеше да има нужда от жена за постоянно, а то е друго. Като свикнеш с някоя, имаш по-малко грижи. Освен това Алис беше единствената жена, която бе срещнал извън Мексико да може да готви боб. Смешна работа. И най-малката индианка в Мексико ще ти сготви боб както трябва, а тук ни една жена, с изключение на Алис — вареше го с точно колкото трябва вода, в собствената му бобена миризма, без да примесва други. Тук слагаха домати, люти чушлета, чесън и куп други мерудии, а бобът трябва да ври отделно, в собствената си миризма. Хуан захихика. „Значи, защото може да готви боб“, каза си наум. Но имаше и друга причина. Тя го обичаше. Наистина го обичаше. И той го знаеше. А тъй не можеш да оставиш човека. То е нещо като постройка, има си архитектура — не можеш да го изоставиш, без да откъснеш парче от себе си. Така че, ако искаш да се запазиш цял, по-добре остани, независимо колко ти е неприятно. Хуан не беше човек, който се самозалъгва. Почти беше стигнал автобуса, когато се обърна и се върна при ресторанта.
— И се пази — каза той. Очите му бяха топли. — Глътни си малко алкохол за зъба. — Той й обърна гръб и пое към автобуса. Когато се върне, тя ще е по-пияна и от пор. Но това би й „продухало тръбите“ и щеше да й олекне. Ако Алис е в несвяст, ще си легне на леглото на Норма. Не можеше да понася миризмата й, когато е пила. Вонеше на кисело и малко горчиво.