Досега Норма се държеше сковано с Камил. Тя така се беше вледенила, че й трябваше малко време да се поразмекне. Но Камил имаше нужда от Норма за параван, пък имаха и общ път.
— Никога не съм била в Лос Анджелос и Холивуд-сподели Норма тихо, така че да не я чуе Ърнест. — Нито знам къде да отида, нито нищо.
— Какво смяташ да правиш? — попита я Камил.
— Първо да си намеря работа. Като сервитьорка, нещо такова. Искам да играя във филми. Устата на Камил се източи в усмивка.
— Първо се хвани като сервитьорка — каза тя. — Филмите са много тежка прехрана.
— Ти артистка ли си? — попита я Норма. — Изглеждаш малко като артистка.
А — Не — каза Камил. — Работя със зъболекари.
Медицинска сестра съм в зъболекарски кабинет.
— А къде живееш, в хотел или в стая, в къща?
— Още нямам къде да живея — каза Камил. — Преди да замина на работа в Чикаго, живеех с една приятелка в апартамент.
Очите на Норма се изпълниха с плам.
— Аз имам малко спестени пари — каза тя. — Можем да си наемем заедно апартамент. А пък ако си намеря работа в ресторант, почти няма да харчим за храна. Ще нося в къщи. — Жаждата растеше в очите на Норма. — Ами да, ако делим наема, сигурно няма да е много. Ще получавам и добри бакшиши.
Камил изпита топлота към това момиче. Тя погледна червения нос, матовата кожа, малките очички.
— Ще видим — каза тя.
Норма се наведе близо.
— Виждам, че косата ти е с естествен цвят — каза тя, — но сигурно ще можеш да ми покажеш какво да направя с моята. Такава е безцветна, просто безцветна.
Камил се разсмя.
— Ако разбереш само какъв е цветът на косата ми, така ще се чудиш! Стой мирно малко. — Тя заразглежда лицето на Норма, като се опитваше да види какъв дневен крем, пудра и маскара й трябват. Представи си косата й бляскава, на вълни очите — малко уголемени със сенки и устата, очертана в друга форма с червило. Камил не си правеше илюзии за красотата. Лорейн например без грим беше като малко измито коте, но с грим беше хубава. Щеше да е забавно да гримира това момиче, и да му вдъхне малко самочувствие, пък щеше да Си има и компания. Можеше да стане по-хубава и от Лорейн. — Ще го обмислим — каза тя. — Каква красива природа. Бих живяла сред природата някой ден. — В ума й се прожектира една картина: моделът на това, което би се получило. Щеше да нагласи Норма. Ако малко се грижеше за себе си, тя можеше да бъде и хубава. Тогава Норма щеше да се запознае с някое момче и, естествено, щеше да го доведе у дома, момчето щеше да започне да флиртува с Камил и Норма щеше да я намрази. Не можеше да не стане така. Поне се беше случвало. Но по дяволите! — докато се случи, ще е весело. А може би щеше да предугади и да не си бъде в къщи, когато Норма доведе момчето. Изпита топлина и другарство. — Ще го обмислим — повтори тя.
Хуан мярна и прегази на пътя един голям заек. Много хора обичат да прегазват животни, но Хуан не обичаше. Той отклони волана, така че сплесканият труп да остане между колелата и да не се чуе хрущене под гумите. Караше с четирийсет и пет мили в час. Големите магистрални автобуси понякога вдигаха шейсет мили, но Хуан имаше много време. Пътят вървеше направо още около две мили, преди да започне да се вие по нежните ридове. Хуан пусна с едната си ръка кормилото и се протегна.