— Изглежда симпатичен младеж — каза тя. — Въпреки че езикът и възпитанието му…
— Господи, Бърнис! — извика Причард раздразнено. — Бизнесът не е език и възпитание! Бизнесът е какво можеш да произведеш. Бизнесът е най-демократичното нещо на света. Там важи само какво можеш да направиш. — Той се опита да си припомни какви са устните на блондинката. Причард вярваше, че жените с пълни устни са сладострастни. — Бих искал да си поговоря с Хортън, преди да се разделим — каза той.
Бърнис знаеше, че мъжът й е неспокоен.
— Защо не поговориш с него сега? — предложи тя.
— Не знам. Той е седнал там с онова момче.
— Сигурна съм, че ако го помолиш любезно, момчето ще се премести.
Бърнис беше убедена, че всеки би направил каквото и да е, ако го помолиш любезно. И с нея действително беше така. Обръщаше се към непознати за най-нечовешки услуги и ги получаваше, помолвайки любезно. Ще помоли например някой хоп да й пренесе куфарите през четири пресечки до гарата, защото, вижда те ли, прекалено е близо за такси, след което му благодареше и му даваше десет цента. Сега знаеше, че помага на мъжа си да направи нещо, което той иска. Какво точно беше то, нямаше представа. Върна се към въображаемото си писмо, което пишеше за тяхното пътуване. „Елиът се интересува толкова много от всичко. Разговаряше надълго й с всеки. Предполагам, затова има такъв успех. Толкова дълбоко се интересува. И е толкова внимателен. Имаше едно момче, цялото на едри пъпки, и Елиът не искаше да го безпокои, но аз му казах просто любезно да го помоли. Хората обичат любезните обноски.“ Причард отново почисти ноктите си със златния прибор, който носеше на верижката на часовника си. Пъпката беше приковал очи в тила на Камил. Като заемаше мястото си обаче, той погледна под седалката, за да се увери, че не вижда краката й, дори глезените. От време на време тя се обръщаше да гледа през прозореца и той я виждаше в профил — извитите, дълги почернени мигли, правия напудрен нос с ноздри, обвити в тютюнев дим и пътна прах. Горната й устна беше завита в дълбока гънка, преди да се издуе в натежала червена петула, и Пъпката забеляза галещия мъх над нея. Неизвестно защо това го възбуждаше до смърт. Когато главата й беше изправена напред, той виждаше едното й ухо, защото косата й малко се разделяше там и го оголваше. Виждаше пълната месеста част и гънката точно зад ухото, което прилепваше плътно към черепа. Ръбът му се завиваше в жлеб. Докато гледаше втренчено ухото й, тя, изглежда, почувствува погледа му, защото подигна брадичката си и разтърси силно глава, така че пролуката в косата и се заличи и закри ухото. После извади гребен от чантата си, защото при отмятането на косата се бяха показали дълбоките белези по челюстите й. Пъпката за първи път мярна тези грозни белези. Трябваше да се наведе настрани, за да ги види, и в гърдите го прободе болка. Той изпита дълбока и безразсъдна печал, но и тази печал беше плътска. Представи си как държи главата й в ръце и милва клетите й белези с пръсти. Преглътна няколко пъти. Камил тихичко говореше на Норма:
— Освен туй там е черквичката сред поляната с пирен. Според мене това е най-красивото гробище в света. Влиза се с билети, знаеш ли? Много обичам да се разхождам там. Толкова е красиво, почти през цялото време свири орган, а наоколо гробовете на хора, които си виждал на кино. Винаги съм искала да ме погребат там.
— Не ми е приятно да говорим за такива неща — каза Норма. — На лошо е.
Пъпката разсеяно беседваше с Хортън за войската.
— Разправят, че човек можел да научи занаят и да пътува навсякъде. Не знам. Аз почвам другата седмица курс по радарно инженерство. Пращат лекциите по пощата. Според мене радарът ще стане работа за милиони! Но наистина хубав курс можеш да изкараш само в армията.
— Не знам как ще е в мирно време. Иначе радара можеш да го използуваш само на война.
— А вие бихте ли се наистина?
— Не че съм се натискал, ама ми се наложи.
— Къде бяхте? — попита Пъпката. — Навсякъде в тоя ад — каза Ърнест.
— Ако изкарам курса добре, може да вляза в търговията като вас — каза Пъпката.
— Ха, това е абсолютен глад, докато не навържеш връзки — каза Хортън. — Цели пет години си ги създавах и ми пратиха повиквателно. Сега едва стъпвам отново на крака. То не става така изведнъж, хайде хоп и в търговията, трябва да се работи за нея. Щото тя не само изглежда, ами направо си е голямо бачкане. Ако почвах сега, щях да изуча някой занаят, да завъртя къща. Не е лошо да си имаш жена и няколко дечица. — Ърнест винаги го казваше. Когато беше пиян, го и вярваше. В действителност той не искаше дом. Обичаше да е в движение, да среща различни хора. Би избягал веднага, ако имаше къща. Веднъж беше женен и на втория ден си беше отишъл, оставяйки жена си напълно уплашена и гневна. Повече не я видя, нито й писа. Видя обаче снимката й. Бяха я прибрали, защото се била омъжвала пет пъти и всеки път взимала войнишки заем. Брей, че дама! Професионална търгашка. Хортън почти й се възхити. Значи, имало проституция, от която се трупат капитали.