— Защо не се заловите пак да учите? — попита го Пъпката.
— Не ги обичам тия измишльотини. А пък ония момченца от колежите са направо цяла агитка от госпожички. Аз искам да живея като мъж.
Камил се беше навела близо до Норма и нещо й шепнеше. Двете момичета се тресяха от смях. Автобусът се изкачи по завоя и навлезе в хълмистата част. Пътят прекосяваше високи ридове, където пръстта по отсечените склонове бе тъмна и се свличаше от водата. Дребна папрат със златисти листа от опаката страна се държеше здраво за чакъла и отцеждаше дъждовните си капки. Хуан хвана кормилото с дясната ръка и отпусна лакти. Предстояха петнайсет минути по виещия се стръмен път, без никаква права отсечка. Той погледна в обратното огледало към русата. Очите й се бяха сбръчкали от смях и тя закриваше устата си с изпънати пръсти, както правят малките момиченца.
Придвижвайки се назад, Причард се разсея и когато автобусът направи един завой, той политна встрани. Залови се за облегалката, но я изтърва и падна по очи в скута на Камил. Опита се да прекрати падането, дясната му ръка отметна късата й пола и цялата му ръка се провря между коленете и. Полата й леко се цепна. Тя му помогна да се освободи и дръпна надолу полата си. Причард пламна.
— Много се извинявам — каза той.
— Няма нищо.
— Но аз ви скъсах полата.
— Ще я закърпя.
— Не, аз трябва да заплатя да ви я закърпят.
— Просто ще я пришия сама. Не е страшно. — Тя го погледна в очите и разбра, че той нарочно проточва случката колкото може повече. „Сигурно ще ми иска адрес, на който да ми прати парите“ — помисли си тя.
Мисис Причард извика:
— Елиът, да не би да се опитваш да седнеш в скута на госпожицата?
Сега дори и Хуан се разсмя. Всички се разсмяха. Отведнъж автобусът се изпълни с познати. Стана някаква химическа реакция. Норма истерично се смееше. Със смеха цялото й напрежение от сутринта се изпари.
— Трябва да кажа, че го понасяте много добре — каза Причард. — Във всеки случай не дойдох тук, за да седна във вашия скут. Исках да поговоря с този господин. Синко — обърна се той към Пъпката, — би ли имал нещо против да се преместиш за съвсем малко. Бих искал да поговоря по един служебен въпрос с господин… Не съм сигурен, че чух името ви.
— Хортън — каза Ърнест, — Ърнест Хортън. Причард имаше цяла тактическа система на запознанство с хората. Той никога не забравяше името на човек, по-богат и по-влиятелен от него, и никога не запомняше името на човек, по-малко влиятелен. Беше забелязал, че като накараш някого да каже собственото си име, това го поставя в малко по-неизгодно положение. Защото, произнася ли собственото си име, човек остава оголен и беззащитен. Камил погледна скъсаната си пола и каза на Норма:
— Винаги съм искала да живея на планина. Обичам планината. Обичам да се разхождам по хълмовете.
— Може, като станеш богата и известна — каза Норма. — Аз познавам хора в киното, които, щом имат случай, веднага отиват на лов, на риба, носят стари дрехи и пушат лула.
Норма се отпускаше в компанията на Камил. Тя никога през целия си живот не се бе чувствувала толкова възбудена и свободна. Можеше да каже каквото си поиска. Хилеше се малко глуповато…
— Ако си имаш цял гардероб с чисти И нови дрехи, по-приятно е да носиш стари и мръсни — продължи тя. — Аз имам само стари и направо ми прилошава от тях. — Тя погледна Камил, за да види как ще реагира на такова откровение. Камил кимна.
— Имаш право, сестричке.
Между двете се зараждаше нещо много силно и нежно. Причард се напрягаше да дочуе разговора им, но все не успяваше. В канавките покрай пътя шуртеше вода, устремена към долината. Тежките облаци се сбираха за нова атака.
— Готви се да вали — радостно предрече Ван Брънт.
Хуан изръмжа.
— Зет ми го ритна кон и умря. — отбеляза той.
— Значи, не е разбирал от коне-каза Ван Брънт. — Кон като рита по човек, грешката обикновено е у човека.
— Всеки случай го уби — каза Хуан и потъна в мълчание.
Автобусът приближаваше най-високата точка на изкачването и завоите ставаха все по-остри.
— Много ме заинтригува краткият ни разговор тази сутрин, господин Хортън. Удоволствие е да се разговаря с такъв инициативен и енергичен човек. Аз винаги се оглеждам за такива момчета за нашата компания.