— Благодаря — каза Хортън.
— Точно сега имаме грижи с демобилизираните ветерани — каза Причард. — Свестни мъже, нали разбирате? Аз дори мисля, че за тях всичко трябва да се направи, всичко. Но те са някак изостанали от живота. Хванали са ръжда. В бизнеса всяка минута трябва да вървиш в крак. Човек, който е бил в крак, е два пъти по-ценен от онзи, който, така да се каже, се е отървал от мелачката. — Той погледна Хортън за съгласие. Но вместо одобрение видя в очите му някакъв неумолим присмех.
— Разбирам накъде биете — каза Ърнест. — Аз бях четири години в армията.
— О! — учуди се Причард. — Впрочем, да… както виждам, не носите значката си за уволнение.
— Аз имам работа — подчерта Ърнест. Причард прехвърли мислите си. Беше направил груба грешка. Питаше се какво ли е това на ревера на Ърнест. Изглеждаше му познато. Би трябвало да знае.
— Те са отлични момчета — каза той — и аз наистина се надявам, че ще успеем да се сдобием с правителство, което да се погрижи за тях.
— Колкото и след предишната война ли? — попита Ърнест. Това беше втори удар и Причард се запита правилно ли е преценил Хортън. У него имаше някаква бруталност. Горещеше се и се перчеше както повечето войници, след като се уволнят. Лекарите твърдяха, че като поживеят малко нормален живот, ще се излекуват. Бяха излезли от релси. Нещо трябваше да се направи.
— Аз пръв излязох в защита на ветераните — каза Причард. Молеше се на Господа час по-скоро да се отърве от тази тема. Ърнест слушаше с изкривена усмивчица, която Причард бе започнал да забелязва у кандидатите за работа. — Просто реших да поговоря с човек с вашата предприемчивост и енергия — каза Причард с неудобство. — Ще се радвам да ми се обадите, като се върна от почивка. Винаги ще се намери място за човек с такива качества.
— Ами, сър — рече Ърнест, — аз ужасно се уморявам от това постоянно пътуване из страната. Често ми се е щяло да имам дом, жена, няколко дечица. Така трябва да се живее. Връщаш се в къщи вечер и заключваш навън целия свят. Може би едно момченце и едно момиченце. Това, все по хотели да спиш, не е живот.
Причард кимна.
— Напълно прав сте — каза той и много му олекна. — Това можете да споделите именно с човек като мене. Двайсет и една години съм женен и не бих живял по никакъв друг начин.
— Имали сте късмет — каза Ърнест. — Жена ви изглежда добра.
— Тя наистина е добра — каза Причард. — Най-тактичният човек в света. Често се чудя, какво щях да правя без нея.
— Аз също бях женен — каза Хортън. — Жена ми почина. — Лицето му помръкна.
— Съчувствувам ви — рече Причард. — Може да ви прозвучи глупаво, но времето наистина лекува раните. Може би някой ден… как да кажа, аз не бих загубил надежда.
— О, ни най-малко.
— Нямам намерение да се намесвам във вашите дела — започна Причард, — но от сутринта мисля и вашето предложение за тези подвижни ревери, които от тъмен костюм правят смокинг. Ако не сте се ангажирали с някого, мислех, че бихме могли… хм, да поговорим за един малък бизнес.
— Нали ви казах — започна Ърнест, — производителите на готово облекло няма да допуснат нещо да сложи край на част от продукцията им. В момента не мога да си спомня от какви съображения.
— Забравих, споменахте ли, че сте го предложили за патент? — попита Причард.
— Не, аз ви казах. Просто регистрирах идеята.
— В какъв смисъл я регистрирахте?
— Ами направих описание и нарисувах няколко скици, затворих ги в плик и го изпратих до себе си. Препоръчано. Това удостоверява кога съм го направил, защото върху плика има печат.
— Разбирам — каза Причард и се запита дали подобен метод ще има някаква тежест в съда. Не знаеше. Но винаги е по-добре да се включи изобретателят на процент. Само едрите риби могат да си позволят да изплагиатствуват напълно едно изобретение. Защото големите риби могат да издържат на дълга борба. Бяха изчислили, че е по-евтино да оставиш изобретателя извън играта, и данните потвърждаваха, че са прави. Но компанията на Причард не беше достатъчно голяма и освен това той винаги смяташе, че великодушието се отплаща. — Аз имам една-две идеи, които могат да послужат. Разбира се, ще се обърна към някое предприятие — каза той. — Вижте, да предположим, че ние двамата направим сделка. Само като предположение, нали разбирате. Аз ще преговарям с предприятието и ще можем да взимаме процент печалба след покриване на разходите.
— Не го искат — каза Ърнест. — Разпитвал съм.
Причард сложи ръка върху коляното на Ърнест. Имаше едно тъпо чувство, че би трябвало да замълчи, но си спомни ироничния поглед в очите на Ърнест, а той искаше Ърнест да се възхищава от него, да го хареса. Не можеше да спре по средата.