— А според мене това е един от случаите, когато напълно оправдано има защо да се псува. Ще пийна нещо.
— Преди закуска?
— Преди каквото ще да е.
Разбира се, мисис Брийд не знаеше за черния бик. Той отиде при телефона на стената да позвъни у Макелрой; сигналът изсвири три пъти, но никой не се обади, най-после Пайндейл, на две мили по-близо от Макелрой, вдигна.
— И аз се мъча да се свържа с него — каза Пайндейл. — Телефонът му не отговаря. Смятам да отида да го видя как е.
— Хубаво е да отидеш — каза Брийд. — Младият му бик мина тази сутрин под моста. Мисис Брийд вдигна уплашено очи.
— Уолтър! — изплака тя.
— Това е истината. Не исках да те тревожа.
— Уолтър! Боже господи!
ГЛАВА 11
Алис Чикой стоеше зад мрежата и гледаше потеглящия автобус. Сълзите й съхнеха по бузите. Когато автобусът се скри от погледа й, тя се премести на страничния прозорец, откъдето можеше да вижда околийския път. Автобусът навлезе в едно слънчево петно и за момент засия, след което повече не го видя. Алис пое дълбоко дъх и го изпусна в разточителна въздишка. Денят бе неин! Беше сама. Чувствуваше се щастлива, необезпокоявана и малко греховна. Приглади бавно роклята си над хълбоците, погали бедрата си, погледна си ноктите. Не, тях по-късно. Бавно се огледа в ресторанта. Още подушваше цигарен дим. Чакаше я сума работа, но днес беше неин ден и тя не бързаше. Първо извади от шкафа картонена табела, на която с големи букви пишеше „Затворено“. Излезе и я закачи на пирона върху ръба на вратата. После се прибра, затвори и пусна резето. Затвори и вътрешната врата и я заключи. След туй тръгна от прозорец на прозорец, пусна жалузите и обърна пластините вертикално, за да не се вижда вътре. Ресторантът притъмня и съвсем утихна. Алис работеше, без да бърза. Изми и подреди мръсните кафени чаши и избърса тезгяха и масите. Сладкишите скри отдолу. После извади метла от спалнята, премете и хвърли сметта, калта и фасовете в тенекията за боклук. Тезгяхът леко блестеше в дрезгавата светлина, а масите изглеждаха бели и чисти.
Алис излезе пред тезгяха и седна на един от високите столове. Денят беше неин! Почувствува се глуповата и лекомислена.
„Ха, защо пък не? — каза си на глас. — Не ми е чак толкова весело. Донеси ми — поръча, — дай ми едно двойно уиски и не се бави.“ Сложи ръце върху тезгяха и внимателно ги разгледа. „Горкички ръчички, съсипани от труд — прошепна тя. — Горкичките ми ръце!“ След това викна: „Къде, по дяволите, ми е уискито?“ И сама си отговори: „Да, да, ей сега, госпожо, ей сега идва.“
„Така вече по може — рече Алис. — Държа да знаеш с кого разговаряш. И да не си близнеш, че няма да ти се размине. Държа те под око.“
„Да, госпожо“ — отговори си сама. Стана и мина край тезгяха.
В дъното, ниско до пода, имаше малък шкаф. Алис се наведе, отвори вратичката, слепешката бръкна и извади шише царевично уиски „Стар дядо“. Взе чаша за вода от рафта и занесе шишето и чашата на тезгяха пред стола, където беше седнала преди.
„Моля, госпожо, заповядайте.“
„Занеси го на масата. Какво си въобразяваш, да не би да ти приличам на някоя, дето кисне права по баровете?“
„Не.“
„Дай й още една чаша. И бутилка студена бира.“ „Веднага, госпожо.“
Тя отнесе всичко на масата до вратата и я подреди. „Сега можеш да си вървиш.“ — „Да, госпожо.“
„Но не много далече, че може да ми потрябваш.“ Докато си изливаше бирата, сама се кискаше на себе си. Ако ме чуе някой, ще ме вземе за луда. Пък може и да съм. Наля си богато в другата чаша и каза:
„Алис, мирно, ходом марш!“ Тя олюля чашата и пи бавно. Не го глътна наведнъж. Отпиваше полека неразреденото уиски, то се разливаше парещо по езика й до гърлото, преглътна бавно и усети как й прилютя по небцето и как топлината му се разтвори в гърдите и стомаха й. Дори след като я бе изпразнила, тя задържа чашата долепена до устните си. После я остави на масата и проточи дрезгава въздишка. Като си пое дъх, отново усети сладкия вкус на уискито. Сега се пресегна за халбата с бира. Кръстоса крака и пи много бавно, докато пресуши чашата.
„Господи!“ — рече тя. Стори й се, че никога не си е давала сметка колко безкрайно уютна и чаровна е столовата с мъждукащата светлина през спуснатите щори. Чу по шосето да минава камион и това я обезпокои. Само това й липсваше — да й развалят деня! Ха, ще трябва да разбият вратата. Никого няма да пусне. Наля два пръста уиски в едната чаша и четири бира в другата.
„Има повече от един начин да се поглъща алкохол“ — каза тя и гаврътна уискито, а след него веднага и бирата. Виж ти, откритие. Не е същото. Вкусът се мени от начина на пиене. Защо никой досега не го е открил, ами само Алис? Някой трябва да го напише: