„Ти остани тук и ме почакай“ — обърна се мило тя към чашата.
На завоя зад тезгяха се поолюля и ъгълът се впи точно над хълбока й. „Това ще посинее и почернее“ — рече си тя. Прекоси спалнята и влезе в банята. Навлажни една малка хавлиена кърпа, натри я със сапун, докато се получи дебел слой, и се зае да си търка лицето. Търкаше го силно около носа и в малката бръчка, която пресичаше брадичката й. Уви кърпичката около малкия си пръст, завъртя го в ноздрите си и си почисти ушите. После, стиснала очи, изплакна сапуна и се погледна в огледалото над умивалника. Лицето й беше много червено, очите — леко кръвясали. Отне й доста време. Сложи крем, после го изтри с кърпата. Разгледа я да намери мръсотия и я откри. Труди се върху веждите си с кафяв молив. Червилото я затрудни. Плесна едно карминено червено петно прекалено ниско под устната и трябваше да изтрие всичко с хавлиената кърпа и да почне наново. Изду устни силно напред, след което ги сви и разтри една о друга. Прегледа си зъбите и избърса червилото по тях. Трябваше да си ги измие, преди да си сложи червило. Сега пудра. Ще отнеме червенината от лицето й. После се среса. Никога не бе харесвала косата си. Като я носеше така, и то за по-голям ефект, беше загубила интерес към нея. В спалнята измъкна една тясно прилепваща черна филцова шапка с нещо като козирка. Вдигна си косата, напъха я под шапката и я наклони екстравагантно. „Сега — каза тя, — сега ще видим как се изкривявало лицето на жената. Иска ми се Хуан да се върне точно сега. Ще ми запее друга песен.“ Извади шишенцето „Белоджа“ от чекмеджето на тоалетката си и се парфюмира на гърдите, по мекото на ушите и около косата. Мазна малко и над горната устна. „Какво, и аз обичам да си го мириша.“
В ресторанта се върна, като внимателно заобиколи ръба на тезгяха, който преди я беше ударил. Сега бе още по-тъмно, защото облаците се сгъстяваха и едва пропускаха светлината. Алис седна на масата и си намести ръчното огледалце. „Хубава си — каза тя, — доста си хубава. Какво ще правиш довечера? Искаш ли да отидеш на танци?“ — Отново си напълни чашата. Ами ако сега шофьорът по линията на „Червената стрела“ мине и почука на вратата? Ще му отвори. Голям шегаджия. Ще му даде една-две чаши, после ще му покаже туй-онуй. „Ред — щеше да му рече, — ти се пишеш голям шегобиец, ама и аз ще ти покажа нещо. Ще се посмеем, честна дума.“ Тя се спря във въображението си на тесния му кръст и на силните мускулести ръце под лактите. Препасваше си джинсите с широк колан, а джинсите му… Хм, нищо му нямаше на момчето! А и тия джинси! Имаха едно занитено медно пулче точно под ципа. И това пулче, кой знае защо, натъжи Алис. Такова пулче имаше Бъд. Медно пулче точно там. Помъчи се да избегне и това видение, но не успя и го теглеше все по-нагоре в паметта си. Беше я умолявал толкова пъти. Накрая извървяха четири мили до поляните за пикник. Бъд носеше обяда — твърдо сварени яйца, сандвичи с шунка и ябълков пай. Алис го беше купила, но каза на Бъд, че го е правила сама. А той дори не дочака обяда. Причини й болка. После тя го попита:
„Къде отиваш?“
„Имам работа“ — бе рекъл Бъд.
„Но ти ми каза, че ме обичаш.“
„Нима?“
„Нали няма да ме оставиш, Бъд?“
„Слушай, сестричке, просто те свалих, толкоз. Не съм подписвал дългосрочен договор.“
„Но това ми е за първи път.“
„Все някога е за първи път“ — бе казал той.
Алис плачеше за себе си. „Не струваш! — изкрещя тя на себе си в огледалото. — Нищо от това не струва!“ Хлипайки, изпи още едно уиски и доля остатъка от бутилката в чашата си. Всички останали също не струваха и с какво можеше да се похвали тя сега? Смрадлива работа с право на легло и никаква заплата. Ето какво. Омъжена за воняща въшка, ето какво. Омъжена за него! Толкова далече от града, на едно кино не може да отиде! Трябва да седи по цял ден в тази воняща кухня.
Отпусна глава в ръцете си и зарида с разбито сърце. А една втора Алис я чуваше да плаче. Една втора Алис стоеше до рамото й и я гледаше. Трябва да стъпвам все на пръсти, за да е щастлив. Вдигна глава и погледна в огледалото. Червилото й беше размазано над горната устна. Очите й бяха зачервени, носът течеше. Посегна към поставката за салфетки, изтегли две и се изсекна. Сви хартията на топка и я хвърли на пода. За какво й беше да поддържа това заведение чисто? Кой се интересуваше? Даваше ли някой пет пари за нея? Никой! Но тя можеше сама да се грижи за себе си. Никой няма да я разиграва безнаказано. Алис пресуши остатъка от уискито. Изваждането на портвайна й отвори работа. Тя политна и падна върху умивалника. В носа й напираше гореща вълна и въздухът свистеше в ноздрите й. Постави бутилката върху тезгяха и взе тирбушон. Когато се опита да пъхне тирбушона в тапата, бутилката й се изплъзна, а втория път тапата се разрони на малки парченца. Натисна останалата част в бутилката с палец и се устреми към масата.