„Сода — рече тя. Напълни чашата с тъмното червено вино. — Ох, да имаше повече уиски, — Устата й беше пресъхнала. Изпи жадно половината чаша вино. — Ха, не е лошо — захили се тя. — Може би е за предпочитане да се почне с уиски, за да придаде вкус на виното. — Приближи огледалото към себе си: — Стар чувал си ти — каза горчиво тя. — Пиян стар чувал. Нищо чудно, че никой не те иска. И аз не бих те взела.“
Образът в огледалото не беше двоен, но очертанията му бяха двойни и извън границите на зрението си Алис имаше чувството, че помещението започва да се люлее и тресе. Изпи останалото в чашата, но се задави, запръска слюнки и в ъглите на устата й потече вино. Не улучи чашата и изля вино върху масата, преди да е напълнила чашата. Сърцето й биеше. Чуваше го и усети как тупти по ръцете, раменете и вените на гърдите й. Алис тържествено пи. Ще падна в безсъзнание, и най-добре. Ако можеше повече да не идвам на себе си. Да можеше това да е краят, краят, краят! Да им покажа на тия копелета, че като не искам, няма да живея! Ще им покажа аз!
И тогава видя една муха. Това не беше обикновена домашна муха, а новородена муха-месарка и синьото й тяло блестеше във всички цветове на дъгата. Беше долетяла на масата и стоеше до локвата от вино. Натопи си хоботчето и се оттегли да се мие. Алис седеше напълно неподвижна. Съществото й се изпълни с ненавист. Цялото й нещастие, всичкият й гняв се съсредоточи върху мухата. С усилие на волята събра двата образа на Мухата в един. „Малка кучка такава — каза Алис нежно. — Въобразяваш си, че съм пияна. Сега ще видиш.“ Очите й шареха и бяха нащрек. Измъкна се бавно бавно настрани от масата и се приведе ниско, като се подпираше с една ръка. Не изпускаше мухата из очи. Изпълзя към тезгяха и мина зад него. На умивалника висеше кърпа за чинии. Взе я с дясната си ръка й внимателно я сгъна. Беше прекалено лека. Намокри я под крана и изстиска ненужната вода. „Ще й дам аз да се разбере на тая кучка!“ — рече тя и изпълзя като котка иззад тезгяха. Мухата беше все още там и още лъщеше. Алис вдигна ръка така, че кърпата да докосва рамото й. Стъпка по стъпка тя се приближи внимателно с вдигната и готова за удар ръка. Замахна. Бутилката, чашата, захарницата и поставката за салфетки се пръснаха по пода. Мухата пикира във въздуха и се завъртя в кръг. Алис стоеше неподвижна и я наблюдаваше с очи. Мухата кацна на тезгяха. Алис се спусна и я удари, но когато мухата отново излетя, тя замахна и удари във въздуха с пешкира.
„Не е това начинът — каза си тя. — Трябва да припълзя до нея и да се хвърля отгоре й. Да се хвърля върху нея!“ Подът под краката й се наклони. Тя разпери ръка и се опря на високия стол. Къде беше сега? Чуваше зизикането й. Ядният, влудяващ хленч на крилата й. Все някога някъде трябваше да кацне. Усети че й се повдига.
Мухата направи по няколко лупинга, осморки и кръгове и накрая се установи на ниско летене с пикиране от единия до другия край на помещението. Алис изчакваше. В ъглите на зрението й напираше мрак. Мухата кацна с леко тупване върху горната кутия от пирамидата със сухи зърнени закуски на лавицата зад тезгяха. Настани се върху „ц“-то от „царевични“ и неспокойно се премести върху „а“-то. Застана неподвижна. Алис смръкна. Помещението се клатеше, но със сила на волята мухата и въздухът около нея оставаха незамъглени. Лявата ръка на Алис се пресегна назад към тезгяха и пръстите й се плъзнаха по него. Тихомълком и бавно тя се придвижи покрай ъгъла на тезгяха. Вдигна дясната си ръка много, много внимателно. Мухата мръдна една крачка й пак застина. Беше готова да литне. Алис го чувствуваше. Предчувствуваше излитането й още преди да литне. Тя се хвърли с цялата си тежест. Мократа кърпа изплющя върху пирамидата от картонени кутии и удари зад нея. Кутии, цял ред чаши и купата с портокали се срутиха върху пода зад тезгяха и Алис падна връз тях.
Помещението я похлупи на сини и червени кръгове. Под бузата й от една разкъсана кутия се изсипаха царевични ядки. Тя повдигна веднъж глава, после я отпусна и върху нея падна тътнеща тъмнина.