— Много хитро — повтори Причард. Той си представи изражението на Чарли Джонсън, когато го види за първи път. Чарли щеше веднага да хукне да си купи и той. — Колко вземате за тях? — заинтересува се Причард.
— Ъъ, това по цени на дребно е пет долара. Но ако не бихте имали нищо против, ще ви предложа модел за двайсет и седем и петдесет.
Причард сви устни.
— Само вижте какво вземате — продължи Ърнест. — Това е от пластмаса. А по-хубавият модел е… какво да ви кажа, казанчето е от дъб от стари варели за уиски, така че алкохолът се поема добре, верижката е от истинско сребро, а дръжката — бразилски брилянт, чинията е от порцелан, истински, качествен клозетен порцелан, а седалката — ръчно изработена от махагон. Освен това върху казанчето има сребърна плочка, та ако желаете примерно да я подарите на някоя организация или клуб, там да си гравирате името.
— Струва си парите — отбеляза Причард. Беше се решил. Сега вече знаеше как ще надмине Чарли Джонсън. Ще му подари една такава тоалетна и на табелката ще напише: „На Чарли Джонсън, всеамериканския еди-какъв си, от Елиът Причард“, пък после нека Чарли се фука, с каквото си иска. Всеки ще разбере на кого първо е хрумнало.
— А не носите ли и от тях? — попита той.
— Не, ще трябва да се направи поръчка. Мисис Причард се обади. Тя се бе приближила, без да я чуят.
— Елиът, нали няма да купуваш от тези неща? Направо са вулгарни, Елиът.
— Разбира се, не бих го показвал пред дами — каза Причард. — Не, моето момиче. Знаеш ли какво ще направя? Ще изпратя едно на Чарли Джонсън. Така ще му върна за препарираната невестулка, дето ми я прати. Да, да, ще го наредя аз.
Мисис Причард поясни:
— Чарли Джонсън е съквартирант на мистър Причард от колежа. Двамата си правят най-невероятни номера. Просто са като деца, като се съберат.
— Да — каза Причард сериозно, — ако поръчам един екземпляр, бихте ли уредили да го изпратят на адреса, който ви дам? А ще може ли също да се надпише? Ще ви напиша какво искам да се гравира върху плочката.
— Какво ще напишеш? — попита го Бърнис.
— Добрите момиченца да не си пъхат нослетата в сериозните мъжки работи — каза Причард.
— Хващам се на бас, че ще бъде ужасно — настоя Бърнис.
Милдред не беше в настроение. Беше й тежко, чувствуваше се уморена и не проявяваше интерес към нищо. Седеше в края на тезгяха съвсем сама на стол от вито желязо, каквито има по сладкарниците. Цинично бе наблюдавала как Пъпката се мъчи да остане с русата насаме. Пътуването я бе измамило. Отвращаваше се от себе си и от това, което се случи. Що за момиче е тя, щом като някакъв си шофьор на автобус я изважда от релси? Потръпваше от погнуса. Къде е той сега? Защо не се връща? Тя задуши порива си да стане и да го потърси. Гласът на Ван Брънт се разнесе до нея и тя подскочи.
— Млада госпожице — обърна се той към нея, — нещо се подава под полата ви. Реших, че бихте искали да го знаете.
— О, да, много ви благодаря.
— Можехте цял ден да си вървите така и да си мислите, че всичко ви е наред, ако някой не ви каже — продължи той.
— Да, да, благодаря ви — изправи се и се обърна, прилепвайки полата си до краката, за да може да види. Комбинезонът й висеше около два сантиметра отзад. — Смятам, че е по-добре да се казват такива неща — рече Ван Брънт.
— Да, разбира се. Предполагам, че ми се е скъсала някоя презрамка.
— Хич не ме е грижа да слушам за бельото ви. — каза той хладно. — Единствената ми забележка беше тази и ще я повторя: нещо се подава под полата ви. Не искам да си помислите, че съм имал някакви други мотиви.
— Няма, няма — безпомощно каза Милдред. Ван Брънт обаче не престана:
— Доста момичета са прекалено чувствителни относно краката си. Въобразяват си, че всеки ги гледа в тях. Отведнъж Милдред диво прихна като побъркана.
— Какво има толкова смешно? — запита ядосано Ван Брънт.
— Нищо — каза Милдред. — Сетих се за един виц. — Тя си спомни как цяла сутрин Ван Брънт не пропускаше да оглежда всички дамски крака.
— Ами, щом е толкова смешно, разкажете го.
— Не, не. Случаят е от личен характер. Ще отида да си оправя презрамката. — Тя го погледна и нарочно каза: — На всяко рамо има по две презрамки, една за комбинезона и една за сутиена, а сутиенът държи бюста повдигнат. — Тя видя как изпод яката на Ван Брънт плувна червенина. А освен тях надолу няма нищо освен пликчета, но аз не нося и пликчета.