Ван Брънт се обърна и рязко се махна, от което на Милдред й олекна. Сега дъртият глупак нямаше да намери минута спокойствие. Можеше да го дебне, а по-късно дори да го изхитри и да го хване на местопрестъплението. Милдред стана и усмихвайки се сама на себе си, заобиколи магазина и отиде към пристройката с надпис „Жени“.
Входът се криеше от дървена решетка, по която вече бяха плъзнали петунии. Милдред застана пред затворената врата. Вътре разговаряха Норма и русата. Заслуша се. Може би, ако просто се заслушваше какво си говорят хората, пътуването щеше да има повече смисъл. Милдред обичаше да дава ухо на хорските разговори. Понякога тази нейна слабост дори я смущаваше. Беше й интересно да слуша глупости. Но от всичко най-интересно й беше да слуша приказките в женските тоалетни. Освободеността на жените в кое да е помещение с тоалетна, огледало и умивалник я занимаваше отдавна. Веднъж беше написала съчинение в колежа, което бяха оценили като много дръзко. В него твърдеше, че жените губят задръжките си, когато полите им са вдигнати. Или е това, помисли си тя, или сигурността, че мъжът, тоест, врагът, никога няма да навлезе в тази територия. Това е единственото местенце в света, където жените можеха да бъдат сигурни, че няма да има мъже. Така те се отпускаха и външно ставаха такива, каквито са отвътре. Беше мислила доста за това. Жените са или по-дружелюбни, или по-зли в обществените тоалетни, но винаги на лична основа. Вероятно защото там няма мъже. А където няма мъже, няма и съперничество и позите отпадат. Милдред се питаше дали същото важи и за мъжките тоалетни. Смяташе, чене е много правдоподобно, защото мъжете си съперничат за още много други неща освен за жени, докато почти всички женски съмнения са свързани с мъжете. Съчинението й бе върнато със забележка: „Не е обмислено докрай.“ Имаше намерение да го напише отново.
В магазина тя не се беше държала особено общително с Камил. Просто не я хареса. Но знаеше, че неприветливостта й няма да издържи в тоалетната. Помисли си: „Не е ли странно, че жените си съперничат дори за мъже, които не желаят?“ Норма и Камил говореха ли, говореха. Милдред опря ръка на вратата и я бутна. В малкото помещение имаше кабина с тоалетна и умивалник с четвъртито огледало над него. На стената висеше кутия с хартиени покривала за седалката, а до умивалника бяха наредени книжни салфетки. До матовия прозорец на стената бе поставен автомат за тампони. Циментовият под беше боядисан в тъмночервено, а на стените имаше дебел пласт бяла боя. Въздухът миришеше остро на парфюмиран дезинфекционен препарат. Камил седеше на тоалетната, а Норма се оглеждаше в огледалото. Като влезе Милдред, двете се обърнаха.
— За тук ли сте? — попита Камил.
— Не — каза Милдред. — Виси ми една презрамка на комбинезона.
Камил погледна полата.
— То се вижда. Не, не така — продължи тя към Норма. — Нали виждаш как ти върви линията на кожата? Така, извий сега веждите леко нагоре в края, съвсем малко. Чакай, пиленце. Чакай секунда, ще ти покажа. — Тя стана и се приближи до Норма. — Обърни се да те виждам. Така, стой. Погледни се сега. Виждаш ли сега как някак се смъква линията на косата? Челото ти е високо, затова трябва да пускаш косата по-ниско. Затвори си очите. — Тя взе молива за вежди от Норма и внимателно го прокара до долните й клепачи, точно под миглите, като удебели линията в ъглите. — Много ти е бил гъст тушът, пиленце — каза тя. — Виж как са ти слепнали миглите. Слагай повече вода и бъди по-търпелива. Чакай малко, — Извади от чантичката си малка кутийка със сенки. — С тях трябва да внимаваш. — Натри пръст в синята боя и намаза по малко върху двата горни клепача, като към ъглите пак ошири линията. — Я да видя! Виж, пиленце, държиш си очите прекалено отворени, като заек. Отпусни малко клепачите. Е, ама недей ги присвива. Просто леко ги отпусни. Ето така. Я се погледни сега. Виждаш ли разликата?
— Господи, изглеждам съвсем друга — възкликна Норма. В гласа й звучеше благоговение.
— Разбира се. Червилото също ти е сложено напълно погрешно. Виж, мила, долната ти устна е по-тънка, както и моята. Очертай с червилото малко по-надолу тук и тук.
Норма стоеше като послушно дете и я оставяше да Действува.
— Сега виждаш ли? По-ниско в ъглите — каза Камил. Така долната ти устна изглежда по-пълна.
— Наистина сте добра — каза Милдред. — Бих могла да използувам някои съвети.
— А, много е лесно.
— Това е театрален грим — отбеляза Милдред. — Или нещо като театрален грим.
— Ами, как да ви кажа, като работиш с хора… зъболекарите използуват сестрите почти като секретарки.
— О, по дяволите! — извика Милдред. — Тая презрамка не се е смъкнала, ами направо се е скъсала. — Тя оголи рамото си и взе в ръка тънката копринена презрамка.