— Ще трябва да я забодете — каза Камил.
— Нямам карфица, а пък иглата с конците е в някой от куфарите.
Камил отново си отвори чантичката, където на подплатата имаше забодени половин дузина безопасни игли.
— Ето, винаги съм запасена. — Тя откопча една безопасна. — Искате ли да ви я забода?
— Ако нямате нищо против. Със скапаните си очи, нищо не виждам.
Камил издърпа висящия комбинезон, подви презрамката и я забоде на ръба на комбинезона.
— Е, не е съвсем както трябва, но поне не се подава. Все пак е на игла. От дете ли сте късогледа?
— Не — отговори Милдред. — Имах нормално зрение до… май докъм четиринайсет години. Един лекар ми каза, че било във връзка с пубертета. Някои момичета си възвръщали зрението, като родят първото дете.
— Не е леко — каза Камил.
— Много е досадно — каза Милдред. — Хич и не гледам какви нови стъкла правят. Все не са хубави на вид.
— Знаете ли тия, които се поставят направо в окото?
— Мислех от тях да си сложа, но още нищо не съм предприела. Просто ме е страх нещо да ми се допре до окото.
Норма продължаваше да се разглежда с почуда в огледалото. Очите й внезапно бяха станали по-големи, устните й по-пълни, а изражението на мокра мишка беше изчезнало от лицето й.
— Не е ли прекрасна? — каза Норма, без да се обръща към някого. — Не е ли направо прекрасна?
— Ще стане и още по-хубава, като се научи на няколко трика и като получи малко самочувствие. Като пристигнем, пиленце, ще направим и косата.
— Значи, си решила вече, така ли? — извика Норма. — Значи, ще си вземем апартамент? — Тя се извъртя към Милдред. — Ние ще си имаме апартамент — изрече на един дъх. — Ще си имаме диван и в неделя сутрин ще си мием косите и ще си правим фризури…
— Ще видим — намеси се Камил. — Трябва да видим как ще тръгнат нещата. И двете сме без работа, а тя вече наела апартамент с две стаи. Дръпни юздите, Малката!
— Какво странно пътуване — каза Милдред. — Ние отиваме в Мексико, но от самото начало всичко тръгна накриво. Баща ми искаше да види страната. Смята някой ден да се преселим в Калифорния, затова поиска да вземем автобуса за Лос Анжелос. Мислеше, че ще може да разгледа страната по-добре.
— Наистина е така — каза Камил.
— Ще види дори някои неща в повече — отбеляза Милдред. — Попадали ли сте друг път на толкова различни хора?
— Всички си приличат — каза Камил.
— Мистър Чикой ми харесва — каза Милдред. — Той е отчасти мексиканец. Но онова момче! Имам чувството, че ако не внимаваш, направо ще ти скочи отгоре!
— Не е лошо — каза Камил. — Малко е похотлив, като повечето момчета. Но ще му мине.
— Може и да не му мине — каза Милдред. — Онзи старец забелязахте ли? Ван Брънт. На него не му е минало. Дори, напротив, станало му е втора природа. Съзнанието му е доста мръсничко.
— Старичък е — усмихна се Камил-Милдред влезе в кабинката и седна.
— Искам нещо да ви питам — каза тя, — Баща ми каза, че някъде сте се виждали. Той има добра памет. Вие помните ли да сте го срещали?
За миг Милдред съзря как в очите на Камил блесна враждебност, видя опънатите й устни и разбра, че е улучила нещо гнило. Но веднага след това лицето на Камил отново се успокои.
— Струва ми се, че му приличам на някого — каза тя. — Този път е сбъркал, освен ако ме е видял на улицата.
— Честно? — попита Милдред. — Не се опитвам дави злепоставя. Просто ми е любопитно.
Доброжелателството, непринудеността и съгласието се изплъзнаха от помещението. Сякаш бе влязъл мъж. Очите на Камил пробождаха Милдред.
— Има грешка — каза тя студено. — Тълкувайте го както искате.
Вратата се отвори и се показа мисис Причард.
— А, ето къде си била — обърна се тя към Милдред. — Помислих, че си отишла да се поразходиш.
— Скъса ми се презрамката на комбинезона — обясни Милдред.
— Побързай. Мистър Чикой се върна и се води голям спор… Благодаря, мила — каза тя на Норма, която й беше отстъпила мястото пред умивалника. — Само да си навлажня кърпичката, че да изтрия малко прахта… Защо не изпиеш една лимонада? — обърна се отново към Милдред. — Тази мила жена няма нищо против да изстисква лимони. Казах й, че може да стане прочута, ако сервира пресен плодов сок.
— Ще ми се да хапна нещо — внезапно се обади Камил. — Огладнях. Яде ми се нещо хубаво.
— И на мене — съгласи се мисис Причард.
— Ядат ми се студени краби с майонеза и с бутилка бира — каза Камил.
— Никога не съм яла раци по този начин — каза мисис Причард, — но ми се прияде сега пържен костур по мамината рецепта. Тя използуваше едно старомодно чугунено тиганче, а рибата трябваше да е съвсем прясна и много внимателно почистена. Правеше тесто с препечени залчета… Но залчетата от хляб, не от сухари, и слагаше цяла, не, две големи лъжици соев сос в разбито яйце. Мисля, че това беше тайната.