— Е, имате избор — каза Ван Брънт. Той поклати парченцето праскова, запрати го в устата си и запремята език около него: — Не ви ли казах, че ще вали? Казах ви също, че реката ще придойде, а сега, като сте в безизходица, ви казвам как да излезете от нея. И такования ви автобус ли да подкарам?
— Не се разпасвайте и си дръжте езика, че има Дами. — изрева Хуан.
Ван Брънт наклони консервата и допи сиропа, като подпираше със зъби прасковите. Гъстият сироп потече по брадата му и той го обърса с ръкав. — Господи, какво пътуване! От самото начало!
Хуан се обърна с лице към останалите пътници.
— Е, това е, В правилника е казано, че трябва да се движа по магистралата. Не познавам стария път и не знам дали ще мога да го премина. Оставям на вас да решите какво желаете да направя. Ако се забавим още повече, не искам аз да съм виновен.
— Искам да видя, че се действува — каза Причард. — Аз трябва да пристигна в Лос Анджелос, драги мой. Имам билети за самолет за Мексико сити. Знаете ли колко струват? А самолетните билети се ангажират от рано. Трябва да продължим някак. Дайте да вземем мерки. Смятате ли, че мостът е опасен?
— Не смятам, а знам, че е опасен — каза Хуан.
— Хм, и казвате, че не сте сигурен дали можете да минете по стария път?
— Точно така — потвърди Хуан.
— Значи, имате две несигурни и едно сигурно решение. А сигурното не ни придвижва по-нататък. Хм, хм! — разсъждаваше Причард.
— Какво мислиш, скъпи? — обади се мисис Причард. — Трябва да направим нещо. От три дни не съм се къпала. Мили, трябва да се направи нещо.
— Да опитаме стария път — предложи Милдред. — Може да се окаже интересно. — Тя погледна към Хуан, за да види как ще приеме това становище, но той бе плъзнал погледа си от нея на Камил.
Нещо по повод предишния й разговор с Милдред накара Камил да каже:
— Аз гласувам за стария път. Вече съм толкова уморена и мръсна, че ми е напълно безразлично.
Хуан сведе очи и погледът му изведнъж се изостри, когато забеляза лицето на Норма. Изглеждаше съвършено друга. Норма разбра, че е забелязал.
— Аз съм за стария път — каза тя без дъх. Ърнест Хортън бе намерил столчето, което мисис Брийд обикновено използуваше, когато й отекат краката следобед. Той бе наблюдавал преброяването на гласовете.
— Все ми е едно — каза той. — Разбира се, бих искал да стигна Лос Анжелос, но в последна сметка няма кой знае какво значение. Приемам каквото кажат останалите.
Ван Брънт остави шумно кутията върху тезгяха.
— Ще вали — рече той. — Обикновеният път може страшно да се разкаля. Може да не успеете да се изкачите по склона от източната страна. Стръмен е и много хлъзгав. Ако затънете в калта там, не знам как изобщо ще се измъкнете.
— Но нали вие го предложихте! — подхвърли му Милдред.
— Аз само излагам всички недостатъци. Само ги пояснявам.
— Вие за какво ще гласувате? — попита го Хуан.
— О, аз няма да гласувам. Това е най-глупавото нещо, което някога съм чувал. Според мене шофьорът би трябвало сам да решава, като капитан на параход.
Пъпката отиде при рафта за бонбони. Остави десет цента и взе два бонбона „Бейби Рут“. Единия сложи в страничния си джоб, за да го даде на Камил, когато я свари сама, а другия бавно разви. Тъкмо го бе осенила една буйна и въодушевяваща мисъл. Представете си да минат по моста и точно на средата той да се срути и автобусът да падне във водата? Пъпката би изхвръкнал невредим, но русата ще остане затворена вътре. Тогава Пъпката почва да се гмурка и вече почти мъртъв накрая разбива прозореца и измъква Камил, доплува на брега и я полага на тревата в безсъзнание, като й разтрива нозете, за да възвърне кръвообращението. Не, по-добре да я обърне по гръб, да сложи ръце на гърдите й и да й прави изкуствено дишане. Ами ако тръгнат по стария път и затънат в калта? Тогава цяла нощ ще прекарат там, ще напалят сигурно огън и те ще бъдат заедно, седнали пред огъня с опрени лица, а може да има и одеяло, метнато само върху тях двамата.
— Мисля, че е по-добре да тръгнем по стария път — каза Пъпката. Хуан го погледна и се усмихна.
— В твоите жили тече кръв на истински Кит Карсън. Кит. — Пъпката знаеше, че е шега, но не лоша. — Е, май всички са „за“ без един, а той не иска да гласува. Защо по-точно? За да ме дадете под съд ли?
Ван Брънт се завъртя към останалите.
— Вие всички сте луди — каза той. — Знаете ли какво прави той? Измъква се по чорапи. Ако нещо стане, той няма да е виновен, защото ще каже, че е направил каквото вие сте му рекли. А, не, няма да мине тоя номер.
Причард почисти очилата си с бялата ленена кърпа.