— Добре ли се чувствува моето момиче? — попита той жена си.
— Да — каза тя. — Мисля, че прогоних главоболието. Казах си „Няма да позволя да ме заболи главата. Няма да разреша да попречи на почивката на моя мил съпруг.“
— Радвам се — каза той.
— Скъпи, как ви идват наум такива идеи на вас, мъжете? — продължи тя.
— Ами просто ни хрумват — рече той. — Тази новата риза с малките илици стана причина. Така се заклещих в нея преди няколко дни, че за малко щях да викам за помощ.
— Колко си мил — усмихна се тя. Той протегна ръка, сложи я върху коляното й и нежно й стисна крака. Тя закачливо го перна по ръката и той за миг я отдръпна.
Норма беше извърнала глава, така че устата й беше близо до ухото на Камил. Тя говореше колкото може по-тихо, защото знаеше, че Пъпката се опитва да подслушва. Усещаше погледа му и в известен смисъл беше поласкана. Никога не се беше чувствувала толкова самоуверена, както сега.
— Аз никога не съм имала семейство, нормално семейство, както се казва — рече тя. Искаше всичко да сподели с Камил. Обясняваше и изливаше живота си, искаше Камил да знае всичко за нея, да знае каква е била до преди тази сутрин и каква е сега, а това щеше да направи от Камил нейно семейство и щеше да обвърже това красиво и вярно същество към нея. — Човек като е сам, и прави едни такива смехории — продължи тя. — Аз например лъжех хората. Въобразявах си някои неща. Дори… вършех някои неща, уж че са истински. Знаеш ли какво правех? Харесвах си някой артист и си въобразявах, че, хм, че ми е съпруг. — Това й се изплъзна. Нямаше намерение да отива толкоз далеч. Изчерви се. Не биваше да го казва. Беше все едно, че е изменила на мистър Гейбъл. Тя обаче премисли пак и в същност видя, че не беше точно така. Вече не изпитваше същото към Кларк Гейбъл, както преди. Чувството й се беше пренесло към Камил. Беше поразена. „Не съм ли непостоянна“, запита се тя — Така е, като нямаш семейство и приятели — обясни Норма. — Като ги нямаш, сам си ги измисляш. Но сега, ако можем да си вземем заедно апартамент, няма да има какво да си измислям.
Камил извърна очи, за да не вижда оголената душа в очите на Норма, пълната й беззащитност, „Ох, господи! — помисли си тя. — Какво си натресох на главата. Взех си белята. Здравата се заплетох. Как става? Ще се наложи да се преустроя, да живея като нея и след време това така ще ми писне, ама ще съм влязла и с двата крака вътре и няма да мога да се-откача. Ако Лорейн е чупила оня рекламаджия и двете можем пак да се съберем, какво ще правя с тая? И как започна? По дяволите, как се заплетох!“
— Виж, пиленце — каза твърдо тя. — Аз не съм ти обещавала, че ще го направим. Казах, че ще видим как ще потръгнат нещата. Ти не знаеш много работи за мене. Първо на първо, аз съм сгодена и ще се женя, и моят приятел дори смята да го направим съвсем скоро. Така че, ако той иска да се женим сега, нали разбираш, аз не мога да остана с тебе.
Камил видя как очите на Норма се изпълват с отчаяние подобно на вледеняващ ужас, видя как страните и устата й увисват, как мускулите на раменете и ръцете й губят мощ. Камил си рече наум: „Мога да си наема стая в следващия град и да се скрия, докато тя се изгуби. Но пък може случайно да налетя на нея. Мога… ох, господи, откъде ми дойде това на главата? Много съм уморена. Имам нужда от топла вана.“ После продължи на глас:
— Не го приемай трагично, пиленце. Може още да: не е готов. О, виж, сега, мила, може всичко да се нареди. Ами да, наистина. Ще видим как ще тръгне.
Норма стисна плътно устни и присви очи. Главата й се полюшваше от подрусването на автобуса. Камил не искаше да поглежда към нея. След известно време Норма се взе в ръце и тихичко каза:
— Може би ти се срамуваш от мене и аз не те обвинявам, Аз мога да бъда само обикновена сервитьорка, но ако ти ми покажеш, сигурно бих могла и аз да стана зъболекарска сестра като тебе. Ще уча през нощта, а през деня ще работя като сервитьорка. Но ще успея и тогава няма да има защо да се срамуваш от мене. Хем ако ми помогнеш, няма да ми бъде и толкова тежко.