Само кокошки.
Причард погледна жена си с известна почуда. Не беше обичайно гласът й да достига такива височини и това оказа особено въздействие върху него. Отведнъж се улови, че се ядосва, ядосва се до полуда, и то без причина. Всичко беше в тона й.
— Предпочитам да не бяхме тръгвали — каза той. — Аз и без туй не исках да пътувам. Щях да си почина най-добре, ако играех по малко голф и си спях в собственото легло. Никога не съм искал да тръгвам.
Останалите пасажери ги наблюдаваха с любопитство и внимание. Бяха отегчени. Може би щяха да се разсеят. Раздразнението на тези двама души започваше да изпълва целия автобус.
— Мамо, татко, престанете — каза Милдред.
— Ти не се бъркай — рече Причард. — Аз не исках да пътувам. Изобщо. Мразя чуждите страни, особено мръсните.
Мисис Причард стисна устни до бяло и очите й станаха студени.
— Много подходящо време си избрал да ми го съобщиш — рече тя. — Кой прави всички планове? Кой купува билетите? Кой ни качи на този автобус, заседнал наникъде? Кой го направи всичко това? Аз ли?
— Мамо! — изкрещя Милдред. Никога не беше чувала този тон в гласа на майка си.
— Доста странно… — продължи мисис Причард, като гласът й леко спадна. — Аз толкова съм се мъчила. Това пътуване, като платиш всички разноски по него, ще излезе три или четири хиляди долара. Ако не беше пожелал това пътуване, можех да си направя парник за орхидеи, за какъвто си мечтая от толкова години. Съвсем малка оранжерия за орхидеи. Ти беше казал, че през войната щяло да бъде лош пример, но войната свърши, а ние сме тръгнали на пътешествие, където не си бил искал да ходиш. Сега вече и на мене не ми се пътува. Нито за миг няма да изпитам удоволствие. Ти всичко разваляш. Всичко! — Тя закри очите си с ръка.
Милдред скочи.
— Мамо, престани! Престани още сега! — Мисис Причард тихо стенеше, — Ако не престанеш, ще избягам — закани се Милдред.
— Махни се — каза мисис Причард. — Махни се. Нищо не разбираш.
Лицето на Милдред се опъна. Грабна габардиненото си манто и го облече.
— Ще отида на околийския път — заяви тя.
— Това са четири мили — каза Ван Брънт. — Ще си развалите обувките.
— Ходя стабилно — каза Милдред. Трябваше да излезе. Омразата срещу майка й се надигаше у нея и от това й прилошаваше.
Мисис Причард бе извадила носната си кърпичка и тя изпълни автобуса с мирис на лавандула.
— Вземи се в ръце — грубо й се сопна Милдред. — Знам какво ще направиш. Ще те заболи главата, за да ни накажеш. Познавам те. Знам ги твоите измислени главоболия — злобно подхвърли тя. — Нямам намерение да кисна тука и да те гледам как се измъкваш с тях.
Пъпката гледаше заслепен. Дишаше с отворена уста.
Мисис Причард погледна дъщеря си с ужас.
— Господи! Нима го вярваш?
— Започвам да го вярвам! — каза Милдред. — Тия главоболия се появяват все когато трябва.
— Милдред, престани! — рече Причард.
— Няма да престана!
— Забранявам ти, Милдред!
Сега тя се нахвърли върху баща си.
— Забранявай си колкото щеш! — Тя закопча палтото си до последното копче. Причард простря ръката си напреко.
— Милдред, моля те, мила.
— Омръзна ми — каза тя. — Имам нужда малко да се раздвижа.
Тя излезе от автобуса и закрачи бързо.
— Елиът — изплака мисис Причард. — Елиът, спри я. Не я пускай да върви. Той я потупа по рамото.
— Хайде, момичето ми, тя ще се оправи. Просто всички сме раздразнени.
— О, Елиът — изпъшка тя, — ако можех да си полегна. Малко да отпочина. Тя смята, че главоболието ми е лъжа. Елиът, аз ще се самоубия, ако наистина го мисли. Ох, да можех малко да полегна.
— Мадам, в багажника имаме няколко брезента — каза Пъпката. — С тях покриваме багажа, когато го нареждаме на покрива. Вашият съпруг би могъл да занесе един-два в някоя от ония пещери и бихте могли да си легнете.
— Ха, ами прекрасно! — прие Причард. — Да си легна на влажната земя? — попита мисис Причард. — Никога!
— Не, върху брезента. Ще ти направя едно малко легълце, моето малко добро момиче.
— Е, не знам — отстъпи тя.
— Виж, мила — заобяснява Причард, — ще си навия палтото. Ето, сега, отпусни главичката си на него, така. Аз след малко ще се върна и ще те пренеса в твоето малко легълце. — Тя премигна. — Облегни глава върху възглавницата и затвори очи.