Изправи се и отърси дъното на панталоните си, сякаш вестникът не го е предпазил от прахта. Едва-едва ръмеше, а на запад светлееха петна синьо небе. Всичко щеше да се оправи. Той се отправи към автобуса и се качи на стъпалото. Ван Брънт се беше изтегнал на последната седалка, която се простираше по цялата ширина. Изглеждаше задрямал. Пъпката тихо разговаряше с момичетата, за да не му пречат.
— От една жена искам да е вярна — каза Пъпката.
— Ами ти? — попита го Камил. — Ти смяташ също да си й верен, така ли?
— Естествено — каза Пъпката, — ако тя е такава, каквато я искам.
— Ами ако не е?
— Ами тогава ще й покажа някои работи. Ще й покажа, че в тая игра могат да играят и двама, като Кери Грант в оня филм.
На седалката от другата страна на групичката лежеше една празна тава и още една, в която беше останала само една четвърт от сладкиша. Двете момичета седяха заедно, а Пъпката, седнал настрана на предната седалка, беше опрял ръка на облегалката. Когато Причард влезе, и тримата вдигнаха очи.
— Имате ли нещо против да остана? — попита той.
— Ама моля, влизайте — каза Пъпката. — Едно парче торта? Ето, точно едно парче. — И той подаде парчето на Причард, като премести празните тави, за да му направи място.
— Имаш ли си момиче? — продължи Камил.
— Ами горе-долу. Само че е малко… ей такава, глупава.
— Вярна ли ти е?
— Естествено — каза Пъпката.
— Откъде знаеш?
— Ами аз никога… е, знам.
— Според мене скоро ще се ожениш — рече Причард закачливо — и ще отвориш собствен бизнес.
— А, не, още не — каза Пъпката. — Аз уча задочно. В радара има голямо бъдеще. За една година можеш да си докараш до седемдесет и пет долара на седмица.
— Не думай!
— Момчета, които са минали курса, писаха, че толкова взимат — каза Пъпката. — Един от тях дори само след една година е станал областен управител.
— Областен управител на какво? — попита Причард.
— Просто областен управител. Така пишеше в писмото му, има го отпечатано в рекламата.
Причард започна отново да се чувствува добре. Ето ти човек с амбиции. Не всички са циници.
— Кога смяташ да се ожениш? — попита го Камил.
— О, не веднага — каза Пъпката. — Според мене преди да се задомя, човек трябва да види света. Малко да пообиколи. Може да се хвана на някой кораб. Като знаеш да работиш с радар, значи, и от радио ще разбираш. На парахода мога да поработя известно време като радист.
— А кога ще свършиш курса? — интересуваше се Причард.
— Уроците започват съвсем скоро. Вече съм попълнил въпросника и сега пестя за основната такса. Минах теста и казаха, че имам големи способности. Пратиха ми три или четири писма.
Очите на Камил бяха много уморени. Причард погледна лицето й. Той знаеше, че очите му са скрити зад очилата. Реши, че отблизо лицето й е хубаво. Устните и сега бяха толкова сочни, толкова приветливи, само очите й бяха уморени. Чак от Чикаго, все на автобус, помисли си той. Не изглеждаше чак толкова издръжлива. Причард забеляза пълния й бюст под измачкания костюм. Беше подвила маншетите на блузата си навътре, да не се цапат по края. Причард забеляза и това. За него то означаваше уредност. Той анализираше дребните детайли. Усещаше това момиче като парфюм. Почувствува възбуда и глад. Човек просто не среща такива момичета — толкова привлекателни и толкова мили, каза си той. След това се чу да й казва, без сам да предполага, че наистина ще заговори:
— Мис Оукс, мислех си, просто така ми хрумна, че може би ще ви бъде любопитно да изслушате едно мое предложение за сделка. Аз съм председател на една голяма корпорация и си помислих… впрочем убеден съм, че тези млади хора ще ни извинят, ако сте съгласна да изслушате моите идеи. Бихте ли направили няколко крачки до онази скала? Имам няколко вестника, на които можем да седнем. — Сам се учуди от думите си.
„Господи! — рече си Камил. — Започва се.“ Причард излезе пръв и галантно помогна на Камил да слезе от автобуса. Хвана я леко за лакътя, когато прескачаше канавката, и нежно я поведе към проснатите вестници, където бяха седели двамата с Ърнест.