Направи й знак да седне.
— Ох, не знам — каза Камил, — толкова време все седя.
— Е, може би смяната на стойката ще ви разтовари малко — каза Причард. — Аз например, като работя дълги часове на моето бюро, променям височината на стола, кажи-речи, всеки час и намирам, че това ме държи бодър. — Той й помогна да седне върху вестниците, Тя придръпна полата си и седна, като сви колене до гърдите. Причард се настани до нея и свали очилата си. — Мислех си — поде той, — знаете ли, човек с моето положение трябва винаги да мисли напред и да планира. Ето, сега, погледнато чисто технически, аз съм на почивка. — Той се усмихна. — Почивка… питам се как ли би изглеждала истинската почивка. — Камил се усмихна. Почвата беше твърда. Чудно, колко ли щеше да продължи? — Основната суровина на една преуспяваща компания са хората — продължи Причард. — Аз непрекъснато търся хора. Стомана и каучук ще намериш по всяко време, но умове, таланти, красота, амбиции — ето, това са продукти, които трудно ще си доставиш.
— Вижте какво, мистър — каза Камил, — ужасно съм уморена.
— Знам, мила, веднага ще дойда на въпроса. Искам да ви назнача. Най-просто казано.
— Като каква?
— Като администраторка. Това е доста специализирана работа, а оттам бихте могли да станете… да кажем, можете да станете дори моя лична секретарка.
Камил беше напълно изтощена. Погледна към входа на пещерата, където беше мисис Причард. Не се виждаше нищо.
— А какво ще каже вашата съпруга по този въпрос?
— Че какво общо има тя? Тя не ръководи моята служба.
— Мистър, както казах, уморена съм. Няма смисъл да си губим времето по този начин. Аз искам да се омъжа. Искам да бъда добра съпруга, да имам къде да живея, така че да нямам грижа известно време; знам ли, може наистина да бъда добра жена.
— Не разбирам за какво намеквате — каза Причард.
— Много добре разбирате — рече Камил. — Но не ви харесва, защото не искам да играя по вашите правила. На вас ви се ще да минат месеци и накрая да ме изненадате, но аз съм почти без пари. Казвате, че жена ви не управлявала вашите работи, а пък аз ви казвам, че тъкмо тя ги управлява. И вас, и бизнеса ви, и всичко около вас. Опитвам се да бъда любезна, но съм уморена. Вероятно тя избира и секретарките ви, без сам да го знаете. Жена с твърда ръка.
— Не разбирам за какво говорите.
— Разбирате, разбирате — каза Камил. — Кой ви купи тази вратовръзка?
— Защо…
— За мене тя ще разбере за секунди. Ще разбере. Оставете ме малко да поговоря. Вие не можете да си поискате едно момиче направо. Трябва да го направите със заобикалки. Два са начините, мистър. Или се влюбваш, или правиш предложение за работа. Ако бяхте казали: „Така и така стоят нещата, толкоз за апартамент и толкоз за дрехи“, кой знае, може би щях да се замисля и да стигна до някакво решение и нещо щеше да се получи. Но аз нямам намерение да скучая до смърт с разни будали. Кога щяхте да ме изненадате? Месец-два след като се настаня на своето бюро? Прекалено остарях за такива игри. Причард навири брада.
— Жена ми не управлява моя бизнес — каза той. — Не знам откъде ви хрумна.
— О, я оставете това — каза Камил. — Предпочитам да ме хвърлят в гнездо на гърмящи змии, каквато е жена ви, отколкото да си спечеля враг в нейно лице.
— Малко съм учуден от вашето отношение — каза Причард. — Никога не съм и помислял такива неща. Просто се опитах да ви предложа работа. Можете да приемете, можете да откажете.
— О, братче! — въздъхна Камил. — Щом можете да се самозаблуждавате и да си вярвате, господ да е на помощ на всяко момиче, което ви падне! Никога няма да е наясно какво се иска от нея.
Причард й се усмихна.
— Просто сте уморена — каза той, — Може би като си починете, ще помислите отново.
Ентусиазмът беше изчезнал от гласа му и Камил се успокои. После реши, че май сбърка, защото тоя щеше да бъде лесен, абсолютен будала. Лорейн би му свалила и ризата за един ден.
Сега лицето й се стори по-друго на Причард. Видя в него твърдост, дори предизвикателство, и тъй като беше съвсем близо, видя грима й, видя как е поставен и се почувствува разголен пред това момиче. Бе смутен, че й заговори така. Беше си помислил, че ако всичко стане… е, той щеше… но лошото е, че тя разбра. Само че той не би го нарекъл, Боже, ама в края на краищата има нещо, което се нарича поведение на дама. Беше объркан и в смущението си отново се ядоса. Да се ядосва два пъти в един и същи ден, не му отиваше особено. Вратът му почервеня от яд. Трябваше да замаже положението. Трябваше заради самия себе си.