— Изглеждаш ми поуспокоен — каза Хенриета, след като пратиха децата при госпожа Киърсот. — Ще кажа да ти приготвят баня в пералнята. Ще ти дойде добре преди вечеря.
— Чудесна идея, Хари. Искам да измия не само прахта от пътищата, но и отвратителната смрад на парламента.
— Толкова лошо ли беше? — Хенриета докосна неволно ръката му.
— Не ми се говори за това — отвърна кратко и решително Даниъл.
Хенриета прехапа устна, но после си каза, че Даниъл сигурно е просто уморен и гладен.
— Ще ида да се погрижа да ти предложа нещо по-специално за вечеря. — Тя излезе бързо от стаята и забърза към пералнята. За нещастие беше забравила, че този ден беше определен за чистене на големите медни казани и затова в пералнята не бяха палили огън. Хенриета стоеше безпомощно в студеното помещение. Ако държеше конците на домакинството в ръка, щеше да знае, че на този ден тук човек не може да се изкъпе.
— Желаете ли нещо, милейди? — чу зад себе си приятелски глас.
— Гореща вода, Мег. Господарят иска да се изкъпе.
— В кухнята сигурно има. Том може да я качи в стаята.
— Благодаря, Мег. — И Хенриета се запъти облекчена към кухнята.
Готвачът я погледна доста скептично, когато чу, че господарката на къщата желае собственоръчно да приготви за сър Даниъл суфле със сирене, едно от любимите му ястия. Въпреки това извади рецептата и приготви необходимите продукти, преди да се залови отново за работата си.
Мисля, че е много лесно, каза си Хенриета. Трябва само да спазвам рецептата. Единственото затруднение беше в количеството подправки и треви, за които не бяха означени точни пропорции. Следвайки правилото, че хубавите неща никога не са в повече, Хенриета не пожали нито черния пипер, нито индийското орехче, нито ригана. Не успя да разбие яйцата съвсем както трябваше, но после бъркането, биенето, стъргането на сиренето и накисването на хляба в мляко — всичко й спореше и резултатът, изсипан във формата, изглеждаше наистина както трябва. Хенриета окачи формата във вряща вода над огъня и се качи на горния етаж да съобщи на децата добрата новина.
Докато минаваше покрай стаята на госпожа Киърсот, чу възбудени гласове. Изглежда спореха за нещо с Даниъл.
Когато престъпи прага на детската стая, установи, че Нан отдавна спи дълбок сън, но на Лизи още й се бъбреше.
— Ако родиш детенце, то ще е наше полубратче или полусестриче, нали? — Все пак и Лизи не можа да сподави прозявката си.
— Точно така — отговори й усмихнато Хенриета и оправи смачканото одеяло.
Вратата се отвори и Даниъл влезе в стаята. Изглеждаше в лошо настроение.
— Как се случи? — попита той и прокара пръст през дългата драскотина през цялата буза на Нан.
— Ами от един бодлив храст, докато търсехме лисичи следи — отговори Лизи вместо сестра си. — Хари знае каква е разликата между диря от лисица и от язовец. Знае куп такива неща.
— Така ли? — Даниъл очевидно не се учуди много. — Нали ти казах да не наричаш мащехата си Хари.
Хенриета вече беше отворила уста да възрази, но някакво чувство за самосъхранение я възпря. Тя излезе от детската стая и отиде долу, в трапезарията, където масата вече беше сложена. Имаше и бутилка бургундско. Изглежда всичко беше наред.
Сър Даниъл влезе мълчаливо и застана до камината, пъхнал ръце дълбоко в джобовете.
— Нещо те е променило — каза колебливо Хенриета.
Даниъл намръщи замислено чело. Госпожа Киърсот беше ужасно недоволна от лудориите на подопечните й, а нали и той видя колко раздърпани и разрошени бяха децата този следобед, но и колко радостни и доволни. В момента не беше склонен да упреква, предпочиташе да изчака да види как ще се развие това приятелство.
— Е, не бива да позволяваш на децата да те наричат Хари — всъщност това беше всичко, което каза. Отиде до бюфета и си наля вино. — Слиза ли вече в мазето? Хакът може да ти покаже къде складираме различните вина, за да можеш да даваш нареждане вино от коя година да се сервира.
Значи и виното! Изглежда нямаше край. Хенриета измърмори нещо за вечерята и изчезна в кухнята. Върна се горда с тенджерата в ръце.
— Виж, направих ти суфле със сирене. Дано е станало.
Даниъл се усмихна и отърси лошото си настроение. Жена му изглеждаше толкова усърдна и напрегната. Големите й кафяви очи блестяха от очакване.
— Сигурен съм, Хари.
Хенриета наблюдаваше напрегнато съпруга си, как слага в уста първата хапка. Той вдигна учудено поглед. Хенриета побърза да опита и тя, закашля се и остави лъжицата.
— Какво, за бога, си сложила вътре, Хари? Не помня да съм ял някога подобно нещо.