Доркас излезе забързана от кухнята, когато Хенриета най-сетне се прибра.
— На улицата няколко момчета измъчваха една котка — обясни Хенриета и сложи покупките на масата. — Направо се ужасих.
— В този град стават и по-лоши неща — каза потиснато Доркас. — Ще убият краля, помнете ми думата.
Хенриета си върна постепенно самообладанието и си спомни защо всъщност беше излязла.
— С удоволствие бих се изкъпала, Доркас. Имате ли вана, която да можете да ми донесете в стаята?
Доркас изглеждаше малко изненадана, но обеща да се погрижи за корито и гореща вода. Хенриета изкачи забързано стълбата, като се надяваше от все сърце Даниъл да се забави достатъчно дълго и тя да успее да осъществи плана си. Когато се прибере, трябва да го очаква радостна и, надяваше се, възбуждаща изненада.
Десет минути по-късно Хенриета стоеше гола пред дървеното корито с вдигаща пара вода. Тя изля шишенцето розово масло във водата и пръсна по повърхността й лавандулови цветове. Чудесният аромат, засилен от топлината и огъня в камината, изпълни стаята. Тя се отпусна бавно в горещата, благодатна вода. Скъпата сапунена пяна беше мека като кадифе и покри кожата й с дъх на вербена. Хенриета затвори очи и се потопи в приказни, чувствени мечти.
— Боже милостиви! Да не би всички аромати на Арабия да са се събрали тук? — Даниъл влезе и примижа от натежалата от парфюми мъгла, която кръжеше и се диплеше в топлия въздух.
Хенриета обърна бавно очи към вратата и се усмихна.
— Прибра се по-рано, отколкото очаквах.
— Какво, по дяволите, става тук?
Даниъл пристъпи към коритото, привлечен от предизвикателния й смях. Погледна Хенриета. Лицето й беше леко зачервено от топлата вода… и от още нещо. Другото проблясваше в замечтаността на големите й кафяви очи, танцуваше около очертанията на усмихнатата й уста. Погледът му се плъзна по тялото й, розово и сякаш цялото покрито с малки перли сред покритата с лавандулов цвят вода. Гърдите с розови пъпки мамеха. На Даниъл му секна дъхът. Струваше му се, че вижда Хенриета за пръв път, сякаш познатото телце се беше преродило и сега пазеше тайни, които той трябваше да открие. А очите й, вперени в лицето му, го подканяха да почне да ги разбулва.
Даниъл поклати глава, за да отпъди странното чувство, но то остана и той се замисли дали не е омагьосан, дали дойката му не е изчезнала, оставила на мястото си някоя магьосница. Хенриета се надигна бавно и водата се стече по тялото й. Тя вдигна ръце, за да си оправи косата и излезе от ваната. Вече без воля, Даниъл я хвана за ръцете и привлече към себе си дъхтящото на лавандула, розово масло и вербена тяло.
— Ако искаш да се изкъпеш и ти, ще ти изтрия гърба — прошепна Хенриета. Тя беше застанала на пръсти и докосваше нежно с устни неговата уста.
— Ако не се избършеш, ще настинеш — изрече тихо и дрезгаво Даниъл. Той се извърна с огромна сила на волята и вдигна ленената кърпа. — Ела, аз ще го направя.
Хенриета стоеше съвсем кротко, докато той попиваше нежно водата от тялото й, проверяваше от време на време с ръка, дали кожата й наистина е суха. Беше нежна като розови листенца, а пъпките на гърдите й бяха корави и щръкнали в очакване. Хенриета се разкрачи леко, за да може Даниъл да ги избърше и отвътре. После той я прегърна през кръста и наведе тялото й напред. Избърса умело прекрасните заоблености, бедрата и не пропусна нито кътче. После отново се изправи.
— Сега ти си наред — каза Хенриета и почна да разкопчава ризата му. — А пък аз съм твоята камериерка.
На Даниъл му се стори, че се е озовал в омагьосан свят, в който всичко беше с главата надолу. Пред него стоеше внезапно коренно променен човек. Движенията на Хенриета бяха толкова сигурни, сякаш имаше голям опит в събличането на мъж. Тя беше предоставила голотата си на очите и на ръцете му, а устните й и връхчетата на пръстите вече галеха всяка частица от тялото му, която оголваше.
Дъхавата мъгла, тихото пращене на огъня и жълтеникавата светлина на свещите засилваше мечтателния унес, в който го потапяха докосванията й. И сред тази омая, за пръв път откакто беше починала Нан, той отново усети как гореща, необуздана наслада покорява властно цялото му същество.
Хенриета беше открила могъществото на въображението. С всяко нежно докосване представите, събудени от желанието, ставаха все по-ярки. Бе обзета от силна възбуда и сега кожата й изглеждаше розова и прозрачна, дишането й се ускори. Тя погали с копнеж мъжественото тяло на Даниъл.
Тя се наведе над него, както беше седнал в плоското корито, притисна устни към неговите и се заигра с езика. Коравите пъпки на гърдите й се притискаха към влажните му гърди. Даниъл простена и обхвана с две ръце коравото й дупе. В отговор Хенриета плъзна ръка по плоския му корем, притисна се към него и усети как желанието му тупти горещо в нейната ръка.