— Ти наистина си магьосница — измърмори той и я вдигна. Сложи ръка на бузата й, целуна я по устата. Другата му ръка почиваше на гърдите на Хенриета, над нетърпеливо туптящото й сърце. Младата жена изстена тихо и се притисна към него, сякаш страстта на танца трябваше да намери сега друг изход. И тя почна, силно възбудена, да се съблича.
— Да — прошепна страстно Даниъл — съблечи се за мен.
Движенията на Хенриета станаха бавни и гъвкави, изпълнени с чувствено очакване, а на Даниъл му секна дъхът, а кръвта му взе да пулсира диво във вените. Той протегна ръце към нея и се наслади на допира на голата й кожа, на женствените форми на тялото й. Обзета от страстта, която сама бе извикала, Хенриета се вкопчи в него, притисна се към него и усети с нарастваща възбуда колко силно я желае той.
Даниъл се радваше на тази отдаденост, която правеше Хенриета чувствителна и към най-лекото му докосване. Тя потръпваше отново и отново, понесена от вълните на насладата, а той продължаваше да се сдържа, за да се радва по-дълго на нейното щастие. Настъпи все пак мигът, в който това стана вече невъзможно и Даниъл си свали с бързи движения панталона. Той премести Хенриета на ръба на леглото, вдигна краката й и я облада. Тя го обхвана с бедра, притисна ги силно към него, за да го усети много дълбоко в себе си.
Даниъл я погледна. Тя лежеше под него сякаш олицетворение на всеотдайната любима, сложила ръце под тила, а гърдите й мамеха със щръкналите си връхчета, бедрата й се вдигаха и отпускаха в ритмичен отговор на неговите движения. Обзе го безкрайна нежност. Очите на Хенриета бяха затворени, кожата й блестеше, малко влажна. После тя отвори очи и му подари лъчезарна, преливаща от наслада усмивка. Сега Даниъл беше вече изгубен. Той се отпусна напред, притисна я отново към себе си, а Хенриета го загали с две ръце по гърба, докато и двамата изживяха едновременно върховния миг.
— Завиждам ти, Хари — каза й замислено Джулия Морис на другия ден.
Двете млади жени бяха пълна противоположност. Хенриета мъничка, нежна, а Джулия с осанката на римска богиня; едната имаше червеникаво-руса коса и светли очи, другата тъмна коса и мургава кожа. Но бяха на същата възраст и най-добри приятелки.
— Но защо? — Хенриета никога не бе имала приятелка, беше се доверявала само на Уил, а той беше мъж. Симпатията между нея и Джулия възникна от пръв поглед и беше една от основните причини тя да бъде сега толкова доволна. Приятелството им бе срещнало одобрението и на Даниъл, и на лорд и лейди Морис, които също бяха избрали бедността и изгнанието, за да останат верни на законния си владетел.
— И аз бих искала да съм омъжена. Ти можеш да разполагаш с живота си както си пожелаеш и никой не ти се налага, не ти забранява каквото и да било.
Хенриета леко се усмихна.
— Не е точно така. Но общо взето имаш право, Джулия. Да си омъжена е по много причини наистина чудесно. — В нея се надигнаха спомените за предишната вечер, но тях не би споделила даже с Джулия.
— Освен това заминавате за Мадрид — продължи Джулия и вдигна очи от бродерията. — Какво чудесно приключение! А пък аз трябва да остана тук и да ръкоделствам. — Тя направи гримаса. — Теб не те карат да шиеш.
— Защото не умея — засмя се Хенриета.
— Въпреки това си намери съпруг — каза приятелката й. — А аз само да го спомена пред майка, ще ме заплаши с домашен арест, за да съм се откажела от измишльотините си.
— Ти разказа ли й как срещнах Даниъл?
Джулия избухна в гръмогласен смях.
— Не, защото за нищо на света няма да ми повярва. За нея сър Даниъл е мъж, достоен за голямо уважение.
Хенриета се усмихна незабелязано при мисълта колко неуважително може да се държи съпругът й, но чукчето на външната врата прекъсна тези приятни мисли.
— Кой ли може да е? Не чакам никого. — Тя се заслуша в гласа, скочи с вик на радост и изтича в антрето. — Уил… това е Уил! Но какво, за бога, правиш ти тук?
— Божичко, Хари, подари ми живота. — Уил едва успяваше да се брани от бурните прегръдки.
— Вали като из ведро, миличко, хайде да влезем в стаята.
Чак сега Хенриета зърна Даниъл, застанал зад Уил и се обърна към него.
— Къде го намери?
— На улицата.
— Той трябва да остане у нас, нали? — Хенриета издърпа Уил за ръката в салона.
Младежът искаше нещо да възрази, но думите му заседнаха в гърлото, когато зърна, застанал до прозореца, още един гост. Джулия се усмихна притеснено и му кимна.