Двамата зърнаха малък павилион и се запрепъваха почти слепешката към него. Даниъл се отпусна на една от резбованите пейки и Хенриета разбра без думи какво очаква от нея. Тя запретна роклята и фустите и той й помогна да яхне скута му. Хенриета беше готова да го поеме и го усети като част от себе си. Тя се притискаше към бедрата му и се задвижи с пулсиращата сила, понесла и двамата. После те поотслабиха вибрирането и се потопиха заедно в същинско море от чувствена наслада. Даниъл я беше оставил безволно тя да води. Но когато, във върховния миг, той понечи да я вдигне от скута си, Хенриета сложи ръце на раменете му и го прегърна в насладата на взаимното изживяване, докато от устните й не се откъсна вик и тя притисна устни към челото му.
— Може би ще е син — прошепна Хенриета след малко, когато отново си пое дъх.
Даниъл я погали по тесния гръб, усети крехкостта на раменете й и топлата й плът върху бедрата си.
— Аз, изглежда, никога няма да съумявам да предвиждам възбудата ти — каза той замислено.
Хенриета вдигна глава и го погледна в учуденото лице. Не искаше ли това преди малко да се случи?
В павилиона проникна лунен лъч и се отрази в очите му.
— Бих предпочел, когато забременееш, да си на сигурно място у дома.
— Добре, но едва ли ще останем тук цели девет месеца — каза тя най-сериозно.
Даниъл се усмихна.
— Ще се наложи да поизчакаме. Той я вдигна от скута си. — Безсрамница! Питам се от чия ли градина се възползвахме толкова нахално?
Хенриета си оправи засмяно полите.
— Не съм безсрамна, а влюбена и луда по теб. Вече съм сигурна, че що се отнася до „старото момче“, вече те успокоих.
— Да, вярно — потвърди Даниъл, докато си оправяше дрехите. — И изобщо не се чувствам стар. Нито допускам, че „стари момчета“ са способни така лекомислено да любят млади дами в хорските градини.
— Нито пък аз. — Хенриета го хвана за ръка. — Щом се приберем, ще се насладим още веднъж на радостите на любовта, за да може съпругът ми да докаже, че е запазил силата си от младите години.
— Ти трябва да си отспиш — възрази Даниъл. — Забравих да ти кажа, че утре сутрин трябва да очакваш посещението на доня Тереса Херес. То може да се окаже от голямо значение за мисията ми, ако тя ти осигури достъп до кралицата и бъдеш приета при двора.
— Ще направя всичко по силите си — увери го Хенриета, — и ще се опитам да бъда истинска испанска лейди.
Даниъл отново нежно я прегърна.
— Не мога да си представя да живея скаран с теб. Твърде добре се разбираме, нали елфичке?
През последвалите седмици и двамата често щяха да си спомнят това твърдение.
12
— Една мъдра жена, мила ми доня Хенриета, винаги се стреми да познава и разбира дейността на своя съпруг.
Нейно кралско величество, кралицата на Испания се усмихна любезно на младата жена. Но продължаваше да крие поглед под тежките, полуспуснати клепачи, а присвиването на силно начервените й устни сред бялата маска на лицето, означаваше едва ли не закана.
Тронът на нейно величество се издигаше на възвишение под богато извезания държавен балдахин. Придворните дами се бяха разположили край нея в строго установен ред, съответстващ на ранга им в служба на кралицата. Поканиха Хенриета да седне в краката на кралицата. Въпреки че беше много благодарна за оказаната й чест, тя не можеше да проумее как още при второто й посещение в двореца Буен Ретиро й се оказва това изключително внимание.
Доня Тереса Херес размахваше вяло ветрилото си и се опитваше да подражава на усмивката на кралицата.
— Така е, доня Хенриета, това е една от малките тайни, които си запазваме от нашите съпрузи. Позволяваме им да ни смятат за глупави и невежи що се отнася до истински важните неща в живота. Те всички са убедени, че това е територия на мъжете и изобщо не подозират колко много решения са повлияни от тихите думи, нежното насърчаване или умелите маневри на техните съпруги.
Бисерен смях на всеобщо одобрение премина през редиците на дамите.
На Хенриета тази констатация й допадна. Но въпреки че й се видя абсурдно, имаше чувството, че съгласието, което изрази, е предателство спрямо Даниъл.