Отпуснах ръка, почувствал неясна болка в гърдите.
— Зная — отвърнах. — Приятни сънища.
Понечих да си тръгна, но тя ме сграбчи за ръкава.
— Чакай!
Погледнах надолу към ръката й, надзърнах в очите й и пак към ръката. Тя ме пусна.
— Нали знаеш, че никога не говоря истината — каза тя и се засмя. — … сега се сетих, има нещо, което трябва да знаеш. Доналд Дос Сантос е тук и мисля, че ще дойде с вас.
— Дос Сантос? Това е невъзможно.
— В момента е горе, в библиотеката, с Джордж и някакъв грамаден арабин.
Хвърлих поглед над рамото й, към залива, из който се движеха неясни сенки — бавно и мъчително, също като мислите ми.
— Грамаден арабин? — повторих след време. — С белези по ръцете? Жълти очи — на име Хасан?
— Да, точно така. Познаваш ли го?
— На времето работеше за мен.
Тя се усмихна и аз почувствах, че кръвта ми се смразява — ненавиждах, когато други четяха мислите ми.
— Усмихваш се — рече. — За какво си мислиш?
Ей такава е тя.
— Мислех си, че вземаш нещата по-насериозно, отколкото трябва да се вземат.
— Глупости и друг път съм ти казвала, че съм една безсрамна лъжкиня. По-точно, казах ти го само преди секунда — при това имах пред вид незначително сражение в една голяма война. Освен това си прав, че другаде щях да съм по-малко щастлива. Така че, ако искаш, поговори с Джордж — накарай го да си намери работа на Талер, или Бакаб. Ще го направиш ли? А?
— Добре — кимнах. — Обещавам. Щом искаш. Няма проблем. След като ти опитваш повече от десет години… Как е неговата колекция от насекоми?
Тя се усмихна накриво.
— Расте — отвърна — с всеки изминат ден. Бръмчи, пълзи, някои от тези гадинки дори са радиоактивни. Веднъж му казвам: „Джордж, защо не си намериш друга жена, вместо да си губиш времето с тези насекоми?“ А той само поклати глава и се престори на много замислен. Викам му: „Джордж, ще дойде ден, когато някое от тези грозници ще те ухапе и ще те направи импотентен. Тогава какво ще правиш?“ Той пък се зае да ми обяснява, че това не можело да се случи и ми прочете цяла лекция по въпроса за отровите при насекомите. Понякога си мисля, че е някакво огромно насекомо, което само се преструва на човек. Имам чувството, че получава нещо като сексуално удоволствие докато ги наблюдава да пъплят из бурканите. Не зная иначе защо са му…
Извих глава и погледнах към залата, защото лицето й вече не беше нейното лице. Когато, миг по-късно, чух смеха й, обърнах се и поставих ръка на рамото й.
— Добре, сега знам повече от преди. Благодаря ти. Пак ще се видим.
— Да те чакам ли?
— Не. Лека нощ.
— Лека нощ, Конрад.
След което си тръгнах.
Да пресечеш зала, пълна с хора, може да се окаже невероятно трудоемка и досадна работа — особено ако тези хора те познават, стискат запотени чаши, а ти накуцваш.
Което беше точно така, що се отнася до залата, хората и до мен…
Замислен за най-различни неща аз си проправях сравнително успешно път през тълпата, докато не стигнах неголяма групичка от млади и красиви дами, в центъра на която беше той. Лице с почти отсечена брадичка, плоски до липсващи устни, оплешивяла глава и изражение, което на времето не слизаше от кожата, покриваща черепа му, но сега се таеше единствено и много дълбоко в очите — същите тези очи, които сега ме следяха с яростни пламъчета.
— Фил — рекох аз и кимнах, — малцина са онези, които биха могли да се похвалят с подобна постановка. Някои твърдят, че театърът с маски отмирал, но сега вече съм на друго мнение.
— Още си жив, гледам — отвърна той с глас, който беше поне със седемдесет години по-млад от всичко останало в него — и както обичайно закъсняваш.
— Деградирам в разкаяние — казах му, — освен това бях на рожден ден на една седемгодишна дама в дома на мой стар приятел.(Което е самата истина, макар че няма никаква връзка с тази история.)
— Всички твои приятели са стари приятели, нали? — попита ме той и това си беше чист удар под пояса, само защото на времето познавах неговите отдавна починали родители и дори веднъж ги придружавах на една обиколка из Ерехтеум, където ги разведох из Галерията на девиците, разказвайки им как е постъпил с останалите господарят Елгин, докато носех на раменете си техният малък, любознателен син, който слушаше със затаен дъх тези древни предания.
— … Нуждая се от твоята помощ — продължих без да обръщам внимание на дребнавото му заяждане, като си пробивах внимателно път през стената от привлекателна женска плът. — Сигурно ще ми отнеме цяла нощ за да пресека залата и да се добера до Сандс, който в момента прави компания на вегианеца — прощавайте, госпожице — а аз не разполагам с цялата нощ. Извинете, мадам. Исках да те помоля да изиграеш ролята на ледоразбивач.