— Дано се спънеш и си счупиш врата.
Той се засмя и излезе от бараката.
Свиках останалите на съвещание.
— И така — започнах — те си имат някакъв чудат горещ, когото наричат Мъртвецът и който според тях е непобедим. Смятам да си премеря тази нощ силите с него. Според обичая ако съумея да го надвия, те са длъжни да ни освободят, но лично аз не съм склонен да вярвам на думата на Мораби. Ето защо трябва да подготвим план за бягство, в противен случай до един ще ни поднесат за вечеря… Фил, помниш ли пътя за Волос?
— Мисля че да. Доста време измина… Къде точно сме сега?
— Ако това може да ви бъде от помощ — намеси се Миштиго, застанал до прозореца, — аз виждам сияние. Обагрено е в цвят, за който няма точна дума във вашия език и е в тази посока. — Той вдигна ръка. — Забелязал съм, че сияния със същия цвят има в непосредствена близост до места, заразени с радиоактивни материали, стига атмосферата над тях да е достатъчно плътна. В случая сиянието е разпростряно над доста широка територия.
Приближих прозореца и погледнах в посоката, която сочеше.
— Това трябва да е Горещата зона — казах. — Ако наистина е така, значи са ни отвели нагоре покрай брега, което е добре. Някой от вас да е бил в съзнание, докато ни преместваха?
Никой не отговори.
— Както и да е. В такъв случай ще действаме въз основа на предположението, че това наистина е Горещата зона и че сме съвсем близо до нея. Пътят към Волос трябва да е в обратната посока. Сега е късен следобед и слънцето е от отсамната страна на бараката — хванете ли пътя, продължавате с гръб към залеза. Разстоянието е не повече от двадесет и пет километра.
— Те ще ни проследят — промърмори Дос Сантос.
— Имат коне — подхвърли Хасан.
— Какво?
— Нагоре по улицата, в заграденото място. Не се вижда заради онази колиба. Зърнах три коня, но може да има и още. Не изглеждат кой знае колко силни.
— Всички ли можете да яздите? — попитах.
— Никога не съм яздил кон — отвърна Миштиго, — но мисля, че тридата е нещо подобно. А трида към яздил.
Всички останали бяха яздили коне.
— Значи тази нощ — продължих. — Ако трябва ще се качите по двама на кон. В случай че се окажат повече, гледайте да разгоните останалите. Ще се промъкнете в заграденото място докато се бия с Мъртвецът. Ако ви попадне оръжие, взимайте. Фил, ще ги отведеш в Макриница. Навсякъде ще споменаваш името „Коронес“. Хората ще ви помагат и пазят.
— Съжалявам — намеси се Дос Сантос, — но плана ти не го бива.
— Ако имаш по-добър, готов съм да го чуя.
— Първо — продължи той, — мисля, че не можем да разчитаме на господин Грабер. Докато ти беше в безсъзнание, непрестанно се въртяхме все край него, защото беше много отпаднал и изпитваше ужасни болки. Джордж смята, че е получил сърдечен пристъп по време на нападението или малко след него. Ако положението му се влоши всички сме загубени. Което означава, че само ти можеш да ни изведеш от това място. И второ — ти не си единственият, способен да се сражава с тази екзотична заплаха. Хасан ще бъде първият човек, победил Мъртвецът.
— Не мога да искам това от него — възразих. — Дори и да победи, той ще бъде сам срещу цялата тази пасмина и със сигурност ще загине. А вие го наехте да убива, не да бъде убит.
— Аз ще се бия с него, Караги — заяви Хасан.
— Не си длъжен.
— Но аз искам.
— Как се чувстваш сега, Фил? — попитах аз.
— Добре, много по-добре. Мисля, че трябва да е било от стомаха. Не се безпокойте за мен.
— Смяташ ли, че можеш да стигнеш до Макриница на кон?
— Никакъв проблем. По-лесно ще е отколкото да го ходя. Може да се каже, че съм бил роден на седло. Нали помниш?
— Да помни ли? — учуди се Дос Сантос. — Какво искате да кажете с това, господин Грабер? Как може Конрад да помни…
— Помни неговата прочута „Балада за седлото“ — прекъсна го Червената перука. — Та какво искаше да кажеш, Конрад?
— Само че аз командувам тук, благодаря ти. Аз издавам заповедите и аз реших да се бия с проклетия им вампир.
— Мисля, че в подобна ситуация трябва да сме малко по-демократични към въпроси на живот и смърт — каза тя. — Ти си се родил в тази страна. Колкото и да е добра паметта на Фил, ти се този, който трябва да ни отведе в безопасност. Освен това, ти не си наредил на Хасан да се бие, или да умре. Той направи своя избор доброволно.
— Аз ще убия Мъртвецът — заяви Хасан — и после ще ви последвам. Зная как да се крия от хората. Ще се движа по следите ви.
— Това е моя работа — не се предавах аз.