Присъствието на Дос Сантос, Даяна и Хасан ме наведе на мисълта, че Радпол му е вдигнал мерника. Ако Миштиго е телепат, мислех си аз, ще се досети за плановете им и ще вземе необходимите предпазни мерки. Ако пък не е телепат, аз все още вярвам, че ти можеш да го запазиш от всякаква опасност, включително и Хасан. Не исках обаче да разбере, че съм в течение. Ако си спомняш, все пак се опитах да те предупредя.
Неговият дядо, Татрам Иштиго, е едно от най-фините и благородни същества на този свят. Той е философ, велик писател и алтруистичен администратор на обществена служба. Запознах се с него по време на моя престой на Талер, преди тридесетина години и не след дълго станахме близки приятели. Оттогава непрестанно поддържаме връзка и още в онези далечни времена той ме запозна с плановете на Вегианското Съдружие относно Земята. Разбира се, накара ме да се закълна, че ще пазя всичко в дълбока тайна. Дори Корт не биваше да узнае, че съм в течение. Излезеше ли наяве тази история, старецът щеше да изпадне в немилост.
Вегианците са в крайно неудобно положение. В икономическо и културно отношение нашите сънародници — емигрантите — са зависими изцяло от Вега. Освен това, вегианците си дали сметка — още през дните на Радполското въстание — че макар и малочислено, населението на Земята притежава доста могъща организация, която желае пълното възстановяване на планетата. Вегианците също биха желали това да се осъществи. Те не се лакомят за нашата планета. За какво им е? Ако им трябва да изучават човека от Земята, имат си достатъчно опитни екземпляри на Талер — повече, отколкото имаме тук. Така или иначе не го правят. Нашите бивши сънародници предпочитат да събират боклуците там, отколкото да се върнат на родната планета. Какво ти говори това? Че Завръщенството е обречено още в своя зародиш. Никой няма да се завърне. Ето защо напуснах движението. И ти също, предполагам. Що се отнася до вегианците, те не желаят да се занимават с този проблем. Нямат нищо против да ни посещават от време на време. За тях това е отрезвяващ и поучителен опит да надникнат в огромен музей, където се показва съвсем нагледно в какво може да се превърне един чудесен свят.
Та за да приведат в изпълнение замисления план, първо трябвало да открият начин да заобикалят нашето емигрантско правителство на Талер. Талеряните, както знаеш, не горят от ентусиазъм да изпуснат управлението на Службата — тяхна единствена предпоставка за събиране на данъци и легално съществуване.
След дълги и отегчителни преговори, включващи маса икономически облекчения, между които и обещания за пълноправно вегианско гражданство на всички членове от правителството, най-сетне се показала светлинка в края на тунела. Окончателното осъществяване на плана било предоставено на Штигогените, по-специално на Татрам.
Татрам смятал, че е е открил подходящ начин да възстанови автономията на Земята и запази непокътната културната й цялост. Ето защо изпратил своя внук, Корт, да извърши предварително «проучване на терена». Корт е необичайно същество, истинският му талант е актьорството (всички от фамилията Штиго са много надарени) и много обича да се претворява в различни роли. Сигурен съм, че ролята на извънземен пришълец за него е била истинско предизвикателство, с което мисля се справи наистина чудесно. (Татрам ме осведоми, че това щяло да бъде последната роля на Корт. Дните му са преброени, защото боледува от дринфан, неизлечима болест, и това вероятно е една от причините да се спрат на него.
Повярвай ми, Константин Коронес Номикос Карагьозис (и всички останали, които не познавам), Конрад, този човек не дошъл тук за да оглежда обекти за закупуване. Имай ми доверие и ми позволи да изпълня докрай даденото обещание и да запазя моята тайна. Няма да съжаляваш, когато узнаеш всичко.
Съжалявам, че така и не успях да завърша твоята елегия и проклет да си, задето тогава, в Керч, ми отне Лара!
Е, какво пък, рекох си аз, щом трябва, Миштиго ще живее. Фил го искаше, а аз нямах основание да се съмнявам в думите му.
Върнах се обратно на масата и останах при Миштиго докато дойде време да тръгваме. Придружих го до дома на Яков Коронес и се навъртах край него, докато си събираше багажа. През цялото време не разменихме повече от шест думи.
Изнесохме багажа му на малкия площад пред къщата, където щеше да се приземи скутерът. Преди да дойдат другите, за да се сбогуват с него, той се обърна към мен:
— Конрад, кажи ми едно — защо разрушавахте пирамидата?
— За да ядосаме Вега — отвърнах. — Трябва да знаете, че речете ли да ни отнемете Земята, ще я получите в далеч по-нещастен вид, отколкото е била след Тридневната война. Няма да има нищо за разглеждане. Готови сме да изгорим и последните паметници на собствената си история. Нито късче за вас, момчета.