Кимнах.
— Освободи ни един приятел, нечовек. Преди това ей онзи мъж, Хасан, уби Мъртвецът. Така че твоите сънища се оказаха както верни, така и погрешни.
— Той е жълтоокият войн от моите съновидения — рече Язон.
— Зная, но това е вече минало. — Ами Черното чудовище?
— Никакво не се показа.
— И това добре.
Продължихме да гледаме горящата клада, дълго, много дълго, докато зад нас нощта бавно отстъпваше. От време на време Бортан наостряше уши и козината му настръхваше. Джордж и Елен не помръдваха. Хасан стоеше неподвижно и наблюдаваше огъня с безизразно лице.
— Хасан, какво ще правиш сега? — попитах го аз.
— Ще отида на планината Санджар — за известно време.
— А после?
Той вдигна рамене.
— Каквото е писано.
И тогава се разнесе страшен шум, който приличаше на стенанията на великан-идиот и шумът беше придружен от трошенето на дървета.
Бортан скочи и нададе протяжен вой. Мулетата, които теглеха каруцата, започнаха да душат въздуха тревожно. Едно от тях дори тихо изцвили.
Язон стисна заострения жезъл, който носеше в пояса си и замръзна неподвижно.
То се нахвърли върху нас, както бяхме разпръснати из поляната. Огромно, грозно и всички подобни епитети, за които можех да измисля.
Човекоядецът…
Под чийто крака се тресеше земята…
Всемогъщият, отвратителният…
Черното чудовище от Тесалия.
Най-сетне имаше кой да го опише. Стига някой от нас да оцелее след срещата.
Вероятно го беше привлякла миризмата на горяща плът.
Наистина беше грамадно. Почти колкото слон.
Какъв беше четвъртият подвиг на Херкулес?
Залавянето на Еримантския глиган, ето какъв.
Изведнъж ми се прищя добрият стар Херк да е наблизо, за да ни помогне.
Огромно прасе… с остър като бръснач гребен, бивни колкото човешки ръце… малки свински очички… което препуска обезумяло под трепкащата светлина…
Дърветата, изпречели се на пътя му, се трошеха като трески…
Чудовището изквича, когато Хасан извади една горяща цепеница от кладата и я завря право в потната му зурла, а после се метна встрани.
То също промени посоката и ми даде възможност да дръпна жезъла на Язон.
Изтичах напред и го ударих по лявото око с топката на жезъла.
Огромното прасе нададе нов писък, който разцепи въздуха като свирка на парен локомотив.
… А Бортан вече беше скочил отгоре му, впил зъби в косматото му рамо.
Мушнах го два пъти в шията, но едва ли му причиних нещо повече от повърхностни рани. То подскочи рязко и с едно единствено движение се отърси от Бортан.
Хасан дотича при мен, стиснал нова цепеница.
Чудовището се втурна към нас.
Някъде отстрани Джордж изпразни цял пълнител в него. Хасан запрати цепеницата. Бортан скочи пак, този път откъм сляпата му страна.
… Всичко това вкупом постигна само това, че грамадното побесняло прасе се отклони от първоначалната цел и се вряза в каруцата, убивайки на място двете мулета.
Застигнах го и мушнах с жезъла под левия му преден крак.
Жезълът се прекърши на две.
Бортан продължаваше да го хапе и ръмженето му отекваше в цялата околност. От време на време отскачаше, оглеждаше се и наново се хвърляше върху чудовището.
Сигурен съм, че моят стоманен стилет никога нямаше да се счупи. Жалко, че остана на борда на „Златна суета“.
Двамата с Хасан го заобиколихме, въоръжени с по един остър прът от приготвените за огъня дървета. Започнахме да го мушкаме и да го пришпорваме така, че да бяга в кръг. Бортан продължаваше да го хапе с яките си челюсти, дирейки шията, но прасето държеше главата си ниско, единственото му око се въртеше бясно, другото беше окъпано в кръв, а бивните му пореха въздуха като огромни заострени копия. Копитата му, големи колкото селски пити, оставяха страхотни ями в меката почва, то продължаваше да се върти в кръг, кипящо от жажда да ни разкъса, обагрено в оранжевото сияние на пламъците.
Изведнъж спря и се обърна — доста неочаквано за толкова едро туловище — сетне блъсна с рамо Бортан и го запрати на десетина крачки зад мен. Хасан го шибна с пръчката по гърба и опита да го мушне в единственото здраво око, но пропусна.
И тогава, навело ниско бивните си, прасето се понесе към Бортан, който все още се изправяше на крака.
Хвърлих пръчката и се затичах след него. Предчувствах, че този път ударът на бивните ще е смъртоносен.
Сграбчих го за двата блестящи зъби малко преди да разрошат ниската трева. Нищо не може да задържи този устрем, осъзнах аз, докато натисках главата му надолу с цялата си сила.
Но все пак се опитах и може би успях, за не повече от секунда…