Добрите стари сили на разцеплението — как се нуждаем от тях тук, сред руините.
А Касандра — моята принцеса, моят ангел, моята малка красавица — тя ме харесва дори без гъбичките. Бях се излекувал през онази нощ, в Долината на спящите.
Оказа се, че тя е от малцината оцелели след страшното земетресение. Никакви вълшебни сили, просто моето добро старо корито — „Златна суета“, което бях сковал собственоръчно и което — беше ми приятно да го науча — издържало на цунамито, вдигнато от онова потрепване на земната кора със сила 9.6 по скалата на Рихтер. Била извън залива, когато Кос внезапно изчезнал от погледа й. Потънал, сякаш някой му извадил тапата. Отправила се към Волос, защото знаела, че в Макриница имам много роднини. Предвидливка е, моята сладка женица, почувствала, че може да стане напечено и взела със себе си тежката артилерия. (Хубаво, че знае как се борави с нея.) Ще почна да приемам на сериозно тези нейни предчувствия.
Купих тиха вила в далечния край на Хаити. Само на петнадесет минути със скутер от Порт, брегът тук е просторен, а отзад е затворена от гъста джунгла. Имах нужда от малко разстояние между мен и цивилизацията, освен всичко останало и заради кучето. Онзи ден неколцина от нашите адвокати решили да ми гостуват и не обърнали внимание на табелата „ПАЗИ СЕ ОТ КУЧЕТО“. Сега вече ще се пазят. Единият всъщност е на екстензия в ортопедията, но обеща, че няма да подава жалба за нанесени телесни вреди, а Джордж на свой ред се закле да го направи като нов. Останалите не пострадаха кой знае колко.
Добре, че бях наблизо.
Ето как си живея сега, на странно и необичайно място — както винаги.
Нашата малка планета беше закупена — цялата, до последното островче — от династията на заможните Штигогени. Земното правителство на Талер я предостъпи с радост, в замяна на обещаното и така лелеяно вегианско гражданство. С други думи, оказа се, че решението на земния проблем се крие в намирането на най-подходящия купувач, а нашите предводители в изгнание изгубиха единствената кауза, за която можеха да се борят, в мига, когато се сдобиха с новото гражданство. Сега вече нямат глас, защото макар все още част от човечеството, те вече са вегианци.
Така че Земята беше продадена като поземлена собственост и единствените, които предложиха исканата цена бяха Штигогените.
Мъдрият стар Татрам обаче направи необходимото Земята да не става притежание на цялата фамилия. В документа за собственост беше записано едно единствено име — това на неговия внук, покойния Корт Миштиго.
Миштиго пък, следвайки исконната вегианска традиция, беше оставил предсмъртно желание за разпределение на неговите богатства и владения…
… където се споменавах и аз.
Тоест, че наследявам цялата планета.
Земята, за да бъдем точни.
Ами…
Не я искам, по дяволите. Е, няма да се откажа веднага, но ще гледам да измисля нещо.
Старият Татрам беше използвал Жизнено-статистическия регистър и още четири мислещи машини за да подготви своя план. Търсел човек с административни способности, който да управлява планетата докато бъде избрано местно правителство, а после да му преотстъпи управлението и цялата поземлена собственост — да речем, срещу определена рента. Някой, с понатрупан опит, който да се грижи за добрата стара Земя като за собствена къща.
Машините му подали моето име, после още веднъж и още веднъж с една и съща забележка: „вероятно все още жив“. Проверили в личното ми досие и като събрали допълнително информация, машината изплюла още няколко имена — все мои. Натъкнали се на поредица от странни съвпадения, продължили да ровят и получили още по-изненадващи отговори.
Не след дълго Татрам решил, че съм обект, подходящ за „проверка на терена“.
И Корт пристигнал, уж за да пише книга.
Дълбоко в себе си се е надявал да разбере дали не съм Добрият, Честният, Благородният, Чистият, Верният, Лоялният, Сигурният, Самоотверженият, Загриженият, Жизнерадостният, Надеждният и Лишеният от Лични Амбиции.
Което означаваше, че той е един кривоглед лунатик, защото казал: „Да, той е, наистина“.
Как ли съм го заблудил?
Всъщност, може и да е прав за недостига на амбиции. Ужасно съм мързелив и хич не смятам да си създавам главоболия като се нагърбвам с разни глобални планове за възстановяването на нашата изстрадала Земя.
Нямам нищо против обаче да се погрижа за личното си благоденствие — реших да започна с шестмесечна ваканция.
Един от адвокатите (не този, който е на екстензия, а другият, с гипсираната ръка) ми донесе писмо от Синия. В него, между другото се казваше: