"Драги Както-ти-е-там-за-Бога-името,
Разбирам, че е обезпокоително да се започва писмо по този начин и за да уважа желанието ти, ще те нарека Конрад.
„Конрад“, когато четеш това писмо вече ще си наясно с истинската цел на моето посещение. Чувствам, че направих добър избор като те определих за единствен наследник на собствеността, известна под името „Земя“. Твоята привързаност към нея може да се окаже полезна — като Карагьозис ти си вдъхновявал хората да жертват живота си в нейна защита, ти възстановяваш паметниците й, полагаш усилия за да съхраниш нейните произведения на изкуството (като допълнително условие в завещанието си настоявам незабавно да разпоредиш сглобяването на Великата пирамида!), а твоята изобретателност както и издръжливостта ти, физическа и духовна, са наистина изумителни.
Освен това изглежда, че си единственият безсмъртен на планетата (какво ли не бих дал да узная истинската ти възраст), което заедно с твоя висок потенциал за оцеляване те прави също така единственият подходящ кандидат. Дори някога мутацията, осигуряваща дълготрайността на твоето съществуване, да изчерпи резервите си, винаги можеш да прибегнеш до С-С лечението и така да поставиш нова брънка във веригата на твоя героичен живот. (Готов бях да се закълна, че всичко това е една голяма фалшификация, но се оказа, че греша, а и по въпроса за фалшификациите няма по-голям специалист от теб — да знаеш само колко ядове създаде на нашите машини с всичките тези дребни несъответствия в досието ти! След случая с теб програмирахме регистъра никога вече да не приема на доверие което и да било гръцко кръщелно свидетелство!)
Предавам Земята в ръцете на един каликанзър. Ако може да се вярва на легендите, това е непростима грешка. Аз обаче съм склонен да се обзаложа, че само се преструваш на каликанзър — когато ти е изгодно. Ти разрушаваш единствено за да изградиш отново. Дали пък не си Великият Пан, който само се престорил на умрял? Както и да е, знай, че ще разполагаш с всички необходими средства и строителни машини — включително най-големите, които ще ти бъдат изпратени още тази година. Каквото поискаш или ти потрябва, Штигогените ще ти го осигурят. А ти върви, огледай наследството си и се постарай да му бъдеш добър стопанин. Штигогените ще бдят за теб. Викнеш ли за помощ и ще я получиш незабавно.
Така и не ми остана време да напиша книгата. Съжалявам. Ето ти поне моят автограф:
КОРТ МИШТИГО
P.S. Все още не съм сигурен дали това е изкуство. Я върви по дяволите.
Това е, в общи линии.
Пан?
Машините не говорят по този начин, нали?
Надявам се, че не…
Земята е един огромен пущинак. Безлюдно и неплодородно място. Първо ще трябва да почистим боклуците, район по район, а след това да вземем мерки срещу по-нататъшното замърсяване.
Което означава работа, много работа.
Което означава, че ще се нуждая от всички средства на Службата, Радпол — поне докато започна.
В момента се колебая дали да прекратя туристическите обиколки из руините. Не, по-добре да ги оставя, че току виж след време няма да има какво да показваме. Нали знаете колко интересно е да се наднича през дупката в оградата зад която е започнал някой голям строеж.
Сега вече имаме пари, Земята отново е наша и нещата изглеждат съвсем различни. Може би дори Завръщенството не е умряло напълно. Ако успеем да го съживим, ако вдъхновим хората, току виж към Земята потеглили не само туристи, но и заселници.
Ако пък толкова желаят, нека си останат вегианци. Няма да им се сърдим, а и без тях ще се справим. Дадем ли на хората тук сигурност, те ще престанат да гледат към звездите и тогава населението на Земята ще започне да нараства геометрично, особено с удължения разплодителен период, който осигурява С-С лечението. Зная че е скъпо, но сега имаме средства и ще го направя достъпно за всички. Смятам да оставя Джордж да отговаря за осъществяването на Програмата за обществено здраве, която ще включва изграждането на верига от клиники на континента и общественодостъпни пунктове за С-С лечение.
Ще се справим. Омръзна ми да съм пазач на гробище и наистина нямам желание да прекарвам дните си в подрязване Дървото на Света, макар да съм роден по Коледа и да ме мислят за олицетворение на злите сили. Когато забие камбаната, искам да произнеса с ясен глас: „Алетос анесте.“ По-добре да възкръсна, наистина, отколкото да захвърля триона и да побягна (динг-донг, удрят камбаните, троп-троп, тропат копитата и прочие). Май настъпи епохата на добрите каликанзъри… Какво мислите?
И така…