— Айде бе! — възкликна Фей. — Тогава защо кюретата не продават презервативи по бингозалите? Искам да знам.
— Това си е чисто невежество — продължи Педърсън. — И ако не разбираш…
— Само че Онан не са го наказали заради мастурбирането — извиси се пискливият, старчески глас на Дорънс. — Бог го е проклел, защото отказал да зачене дете на братовата си вдовица, за да се продължи родът им. Има стихотворение, мисля, че от Алън Гинсбург…
— Млъквай, дърт глупако! — писна Педърсън, после, метна гневен поглед на Фей Шапен. — А пък ти, ако не виждаш каква огромна разлика има между това мъж да мастурбира и жена да хвърли в тоалетната бебето, което Господ е сложил в корема й, и да пусне водата след това, значи не си по-умен от тоя тука.
— Този разговор е отвратителен — отбеляза Лайза Зел, по-скоро заинтригувано, отколкото отвратено.
Ралф й хвърли поглед през рамо и забеляза, че част от оградата липсва — сигурно работа на младежите, които превземаха поляната вечерно време. Това поне разбулваше една тайна. Не бе забелязал Дорънс, защото преди това старецът изобщо не е бил тук — размотавал се е по летището.
Хрумна му, че може би това е удобен случай да пипне Дорънс и да изкопчи от него някой и друг отговор… освен дето най-вероятно така щеше да се обърка още повече. Старият Дор беше и образ, и подобие на Чешърския котарак от „Алиса в страната на чудесата“.
— Огромна разлика, викаш? — попита Фей.
— А-ха! — По напуканите страни на Педърсън избиха ядни червени петна.
Док Мълхеър се размърда неловко на мястото си.
— Виж, хайде да престанем и да си довършим играта, а, Фей?
Онзи изобщо не му обърна внимание и продължи да се заяжда с Дорънс.
— Я пак си помисли за всичките ония сперматозоидчета, които умират в ръката ти всеки път, като седнеш на кенефа и си викаш колко гот би било Мерлин Монро да ти сграбчи…
Педърсън се пресегна към дъската и блъсна останалите фигури на земята. Док Мълхеър стреснато се дръпна — устните му се разтрепераха и той опули уплашено очи иззад очилата с розова рамка, залепена на две места с лейкопласт.
— А така, браво! — кресна Фей. — Адски разумен аргумент извади, смотаняк скапан!
Педърсън вдигна юмруци — нелепо подобие на борец тежка категория.
— Имаш да кажеш нещо по въпроса? Айде де, давай!
Фей бавно се изправи. Беше най-малко с една глава по-висок от Педърсън и поне с петнадесет килограма по-тежък.
Ралф не можеше да повярва на очите си. Ако заразата е проникнала чак тук, какво остава за целия град? Струваше му се, че Док Мълхеър май наистина е прав — сигурно Сюзан Дей хич и не подозира колко неподходяща идея е посещението й в Дери. Някои неща в този град — даже много неща — не бяха като другаде.
Преди да си даде сметка какво точно смята да прави, вече беше станал и му поолекна, като видя, че Стан Ебърли направи същото. Докато се приближаваха към настръхналите като петли мъже, те се спогледаха и Стан лекичко кимна. Ралф обви с ръка раменете на Фей миг преди Стан да сграбчи Педърсън за лакътя.
— Да ги нямаме такива — изкрещя Стан в обрасналото с косми ухо на Педърсън. — Най-накрая ще трябва да ви закараме в болницата със сърдечни удари, а на тебе два ти стигат, Харли. Или вече са три?
— Няма да го оставя да се подиграва с жените, които трепят бебета! — промълви Педърсън и Ралф забеляза, че по страните му се стичат сълзи. — Жена ми почина по време на раждането на втората ни дъщеря! Умря от отравяне на кръвта още през четирийсет и шеста! Тъй че няма да водя разговори на тема „убиване на бебета“!
— Божке! — възкликна Фей с променен глас. — Съвсем не знаех, Харли, извинявай…
— Да ти пикая на извинението! — кресна Педърсън и се изскубна от ръцете на Стан Ебърли.
После се хвърли към Фей, който вдигна юмруци, но отново ги отпусна, защото Педърсън се завтече покрай него, без въобще да го погледне. Хвана пътеката между дърветата, която водеше към Продължението, и се изгуби от поглед. Постледва тридесет секунди пълно мълчание, нарушавано само от бръмченето на кацащ „Пайпър Къб“.
3.
— Исусе Христе — промълви най-сетне Фей. — Виждаш един човек през ден цели пет, десет години и започваш да си въобразяваш, че вече знаеш всичко за него. Божичко, Ралфи, изобщо не знаех как е починала жена му. Чувствам се като пълен глупак.
— Не се разстройвай — опита се да го успокои Стан. — Сигурно е неразположен.
— Млъквай — сопна му се Джорджина. — Наслушахме се на мръсотии тази сутрин.
— Ще се зарадвам истински, като дойде тая Дей и като си тръгне, че да може нещата пак да се оправят — отбеляза Фред Зел.