— Кога го посети?
— В началото на миналата седмица. А вчера ни в клин, ни в ръкав се обади синът ми и заяви, че с Джанет щели да ме водят на закуска. „Глупости — казах му. — Още мога да готвя. Ако ще идвате чак от Бангор, ще ви спретна малко угощение и толкова по въпроса. А след това, ако искате да ме водите на разходка — мислех си за търговската улица, толкова обичам да ходя там — ами добре, би било чудесно.“ Точно така им казах.
Тя се обърна към Ралф с ехидна, горчива и ядна усмивчица.
— Изобщо не ми хрумна да се запитам защо ще идват да ме виждат и двамата, при това в работен ден, след като и двамата ходят на работа — и сигурно наистина обичат професиите си, защото почти само за това говорят. Просто си рекох: „Колко мило от тяхна страна… мислят си за мен…“ и се постарах специално да изглеждам добре и да направя всичко както трябва, за да не би Джанет да заподозре, че има нещо нередно. Мисля, че точно това най ме вбеси. Глупавата стара Лоуис, „Нашата Лоуис“, както вечно казва Бил… Не гледай толкова учудено, Ралф! Разбира се, че знам. Да не мислиш, че съм вчерашна? И е прав. Аз съм глупава и наистина съм загубена, но това не означава, че не ме боли, като всеки друг човек, когато някой ме използва…
Пак се канеше да се разплаче.
— Разбира се, че не означава — каза Ралф и я потупа по ръката.
— Щеше да умреш от смях, ако ме беше видял — продължи тя — как пека кифлички в четири сутринта и режа гъби на филийки за италиански омлет в четири и петнадесет, а в четири и половина започвам да се гримирам просто за да съм сигурна, напълно сигурна, че Джан няма да почне с нейните въпроси „Сигурна ли си, че всичко е наред, майко Лоуис?“ Мразя, като ги подхване тия. И знаеш ли какво, Ралф? През цялото време тя е знаела какво ми е. И двамата са знаели. Тъй че, доколкото разбирам, аз съм била пак за смях, нали така?
Ралф си мислеше, че следи разказа й внимателно, но явно бе изгубил нишката.
— Знаели са? Как са могли да знаят?
— Защото Личфийлд им е казал! — викна тя.
Лицето й отново се разкриви, но този път Ралф не прочете по него болка или мъка, а необуздана ярост.
— Мръсникът се е обадил на сина ми и му е ИЗДРЪНКАЛ ВСИЧКО!
Ралф едва не си глътна езика.
— Лоуис, те нямат право — каза той, когато най-сетне си възвърна способността да говори. — Взаимоотношенията лекар — пациент са… ъ-ъ… пазят се в тайна. Синът ти сигурно знае тези неща, защото е адвокат, а същото важи и при тях. Лекарите нямат право да издават на никого какво са им казали пациентите им, освен ако пациентът…
— О, Боже! — каза Лоуис и забели очи. — Исусе Христе, Боже мили! В кой свят живееш, Ралф? Типове като Личфийлд правят каквото сметнат за правилно. Подозирам, че съм го знаела през цялото време, и затова съм двойно по-глупава, че изобщо отидох при него. Карл Личфийлд е суетен, арогантен мъж, за когото е по-важно как изглежда с тирантите и марковите си ризи, отколкото как да помогне на пациентите си.
— Това е ужасно цинично.
— И ужасно вярно, което е по-тъжното. И знаеш ли какво? Той е тридесет и пет-шест годишен, а незнайно как си е наумил, че като стане на четиридесет, просто ще… спре. Ще си остане на четиридесет години колкото си поиска. Решил е, че като станат на шейсет, хората остаряват и към шейсет и осем или някъде там дори и най-запазените изперкулясват, а като минеш осемдесет, направо би било милост роднините ти да не те пратят при оня доктор Кеворкян. Децата нямат право на лекарска тайна от родителите си, а що се отнася до него и старите глупчовци като нас нямат право на тайни от децата си. Не било в наш интерес, нали разбираш, И едва ли не в минутата, в която съм излязла от кабинета му, Карл Личфийлд взел, че се обадил на Харолд в Бангор. Казал му, че не спя, че страдам от депресия, че имам проблеми със сетивата, характерни за преждевременни когнитивни смущения. А после казал: „Не бива да забравяте, че майка ви е в напреднала възраст, и на ваше място бих се замислил сериозно за положението й тук, в Дери.“
— Не може да бъде! — възкликна Ралф, удивен и ужасен. — Искам да кажа… наистина ли е постъпил така?
Лоуис кимна мрачно.
— Казал го на Харолд, Харолд ми го каза на мен, а сега аз ти го съобщавам. А аз, старата глупачка, дори не знаех какво означава „когнитивни смущения“ и никой от тях не пожела да ми каже. Проверих „когнитивен“ в речника и знаеш ли какво означава?
— Свързан с мисленето — отвърна Ралф. — „Когнитивен“ означава „свързан с мисленето“.