— Не мога! Може би ти можеш! Повали го! Насочи към него ръка!
Тя го погледна неразбиращо. Ралф неистово размахваше дясната си ръка, сякаш сече дърва, но преди Лоуис да е успяла да реагира, Розали за сетен път нададе ужасяващ вой. Плешивият доктор замахна със скалпела, но не преряза гърлото й.
Преряза връвчицата на балончето й.
2.
От двете ноздри на Розали изплуваха две тънки струйки и се заиздигаха нагоре. На петнадесетина сантиметра над муцуната й се извиха в нежна плитчица и в този миг скалпелът на Плешивко № 3 си свърши работата. Смразен от ужас, Ралф гледаше как разполовената плитчица полетя в небето като балон, пълен с хелий, който се е откъснал от връвчицата си. На Ралф му се стори, че се заплете в клоните на стария бор. Връвчицата обаче продължаваше да се издига, а когато най-после срещна един клон, просто мина през него.
„Разбира се — рече си той. — По същия начин приятелчетата на тоя са минали през заключената предна врата на Мей Локър, след като са направили същото и с нея.“
Това хрумване бе последвано от една прекалено проста и тягостно логична мисъл, за да й повярва човек — няма никакви извънземни, никакви плешиви докторчета, а центуриони. Центурионите на Ед Дипно. Не приличаха на римските войници по илюстрованите книжки като „Спартак“ и „Бен-Хур“, но сигурно са центуриони… нали?
Двадесетина метра над земята връвчицата на Розали просто се разтвори в нищото.
Ралф сведе поглед точно навреме, за да види как плешивото джудже измъква шалчето през главата на кучето, а после го блъсва под дървото. Вгледа се по-внимателно в него и буквално почувства как се смалява. Сънят за Каролин изплува пред очите му съвсем ясно и се наложи да положи всячески усилия да запуши надигащия се в гърлото му писък.
„Правилно, Ралф, не бива да пищиш. Не искаш да изпищиш, защото после няма да можеш да се спреш — ще пищиш, докато ти се пръсне гърлото. Не забравяй и Лоуис, защото вече и тя е замесена във всичко това. Мисли за Лоуис и не крещи.“
Ох, толкова беше трудно, защото буболечките, които извираха от главата на Каролин, сега се изливаха от ноздрите на Розали като гърчещи се черни потоци.
„Това не са буболечки. Не зная какви са, но не са буболечки.“
Не, не бяха буболечки — просто друг вид сияние. При всяко издишване от ноздрите на Розали излизаше нещо ужасяващо черно на цвят, което не беше нито течно, нито газ. То не се издигаше нагоре, а вместо това започна бавно да се намотава по нея като пръстени антисветлина. Ралф очакваше чернилката да скрие Розали от поглед, но умоляващите й ужасени очи се виждаха през сгъстяващата се около главата й тъмнота, която полека-лека обхващаше и тялото, и лапите й.
Това беше покривалото на смъртта, истинско този път, и той гледаше как Розали, вече без връвчицата си, безмилостно го изтъкава около себе си като отровна плацента. Метафората накара в главата му да зазвучи гласът на Ед Дипно, който казва, че центурионите изтръгват бебета от утробите на майките и ги отнасят в покрити камиони.
„Питал ли си се някога какво крият повечето от тези покривала?“ — бе попитал Ед.
Док № 3 стоеше ухилен над Розали. После развърза синята кърпа и я омота около врата си като артистично бохемско шалче. След това погледна Ралф и Лоуис с презрително високомерие. „Видяхте ли! — казваше този поглед. — В крайна сметка си свърших работата и вие просто не можахте да направите абсолютно нищичко, нали?“
[„Направи нещо, Ралф! Моля те, направи нещо! Спри го!“]
За това бе вече прекалено късно, но може би още можеха да го пропъдят, преди да е могъл да се наслади как Розали умира под дървото. Беше почти сигурен, че Лоуис не може да нанесе същия каратистки удар със синя светлина като него, но вероятно може да направи нещо друго.
„Да — може да го повали по свой начин.“
Не знаеше защо бе толкова сигурен в това, но изведнъж го почувства. Сграбчи Лоуис за раменете и я накара да го погледне, а после вдигна дясната си ръка. Вирна палец и насочи показалеца си към плешивия също като децата, които играят на стражари и апаши.
Лоуис му отвърна с изпълнен с ужас и неразбиране поглед. Ралф грабна ръката й и дръпна ръкавицата.
[Ти си! Ти си, Лоуис!]
Тя проумя, вдигна ръка, изпъна показалец и направи движение, сякаш стреля с пистолет: „Па! Па!“
От пръста й излетяха две ромбчета, чиято сиво-синя светлина бе същата като аурата на Лоуис, но много по-ярка, и които изсвистяха към подножието на хълма.
Първият „куршум“ премина под Док № 3, който изквича и рипна във въздуха, свил ръце в юмруци на височината на раменете. Куршумът се удари в земята, заподскача като плоско камъче, с което се правят жабки, и уцели кабината с надпис „ЖЕНИ“. За миг цялата врата блесна яростно, точно като прозореца на „Бъфи-Бъфи“.