„Трябва да върна шапката — помисли си Ралф. — Както и обеците на Лоуис.“
Беше невероятен късен следобед. От една страна, не се случи нищо. От друга страна, се случи всичко. Светът на сиянията изплуваше и изчезваше около него като величествения парад на сенките на облаците над западния край на града. Ралф седеше и гледаше унесено и само от време на време ставаше, за да похапне или да отиде до тоалетната. Видя старата госпожа Бениган, която стоеше на предната си веранда с неизменното яркочервено палто, облегната на бастуна си, и оглеждаше градината си. Видя и ореола й — със здравия розов цвят на току-що изкъпано бебе — и си рече наум, че се надява госпожа Б. да няма много роднини, които я чакат да си иде от тоя свят. На отсрещната страна на улицата забеляза някакъв младеж, който се бе запътил с бодра крачка към „Червената ябълка“. Той бе самото олицетворение на здравето с протърканите си дънки и якето без ръкави, но Ралф видя полепналия като мазнина по него черен покров, а връвчицата, която се издигаше над главата му, приличаше на изгнил шнур за завеси в изоставена къща.
Плешиви докторчета не се мяркаха, но малко след пет и половина от една шахта насред Харис Авеню лумна пурпурна светлина; издигна се в небето като фойерверк в библейските сцени от филмите на Сесил Б. Демил и вися там около три минути, а после в миг се стопи. Над комините на сградата на старата мандра на Хауърд Стрийт кръжеше огромна, подобна на праисторически ястреб птица, а над Строфорд Парк като дълги панделки лениво се виеха ту червени, ту сини течения.
Когато футболната тренировка в частното училище „Феърмаунт“ приключи в шест без четвърт, десетина дечурлига се изсипаха на паркинга пред „Червената ябълка“, откъдето щяха да си купят бонбони и цели камари картички — по това време на годината сигурно ще са на футболни отбори, предположи Ралф. Две момчета спряха и се спречкаха за нещо, а аурите им — едната зелена, а другата в преливащи се оттенъци на оранжево, станаха по-наситени, свиха се, заискриха и от тях се заиздигаха алени, тънки като конец спирали.
„Внимавай!“ — мислено викна Ралф на момченцето, обгърнато от оранжевата светлина, само миг преди другото да захвърли учебниците си на земята и да го цапардоса през устата. Двамата се сборичкаха и се завъртяха в тромав, враждебен танц, после се търкулнаха на тротоара. Около тях се насъбраха крещящи деца, които ги насърчаваха. Над групичката като буреносен облак набъбна пурпурночервен похлупак. Завихряше се бавно по посока на часовниковата стрелка и за Ралф бе едновременно ужасяващ и красив; той се питаше каква ли е аурата над истинско бойно поле. После реши, че всъщност не иска да знае отговора на този въпрос. Оранжевото момче тъкмо яхна зеленото и започна да го налага, когато Сю излезе от магазина и им се развика да престанат да се бият.
Оранжевото момче се отдръпна с нежелание. Побойниците се изправиха и си размениха враждебни погледи. После зеленото момче се обърна и влезе в магазина, като си даваше вид, че изобщо не го е грижа. Но ефектът се развали от погледа, който хвърли през рамо, за да се убеди, че противникът му не върви след него.
Някои от зяпачите го последваха в „Червената ябълка“ да се подкрепят след тренировката, а другите се скупчиха около оранжевото момче и започнаха да го поздравяват. Над тях невидимата пурпурночервена отровна гъба започна да се разсейва като облаци, подгонени от силен вятър. Тя се разпадна на дрипави късчета и изчезна.
„Улицата е изпълнена с енергийни потоци — рече си Ралф. — Сиянията, които излъчваха двете хлапета през деветдесетте секунди, докато се боричкаха, сигурно биха стигнали за осветлението в Дери за цяла седмица, а ако човек можеше да улови енергията, която отделяха зяпачите — енергията вътре в гъбата — сигурно цял Мейн щеше да се осветява от нея поне месец Представяш ли си как би изглеждал светът на сиянията на Таймс Скуеър две минути преди дванадесет в новогодишната нощ?“
Не можеше и не искаше да си представя. Подозираше, че е съзрял ударната вълна на толкова колосална сила, пред която всичките ядрени оръжия, произведени от 1945 година досега, притежаваха мощта на детски пистолет с капси. Може би тази сила бе достатъчна да разруши вселената… или пък да сътвори нова.