Лоуис, която много обичаше да играе на карти, леко кимна.
[Атропос е жокерът в колодата — това искаш да кажеш.]
[Той е служител на Случайността. Ние с Лахезис служим на другата сила, на онази, която отговаря за повечето събития както в живота на даден човек, така и в общия поток на човешките дела. На вашия етаж от зданието всички същества са Мимолетни, което означава, че времето за смъртта им е фиксирано. Не мислете, че детето изскача от утробата на майка си с табелка на врата, на която пише: „СРЯЗВАНЕ НА ВРЪВЧИЦАТА НА 84 ГОДИНИ, 11 МЕСЕЦА, 9 ДНИ, 6 ЧАСА, 4 МИНУТИ И 21 СЕКУНДИ“. Тази идея е нелепа. И все пак времевите отрязъци са с предварително определена, дължина, а както се убедихте, една от многото функции на човешката аура е да служи като часовник.]
Лоуис се размърда, а като се обърна към нея, Ралф видя нещо удивително — небето над тях избледняваше. Предположи, че вече е пет сутринта. Бяха пристигнали в болницата около девет вечерта във вторник, а сега изведнъж вече беше сряда, 6 октомври. Бе чувал, че времето летяло, но това бе пълен абсурд.
Лоуис: [Значи работата ви се състои в това, да предизвиквате онова, което ние наричаме естествена смърт?]
В аурата й се мярнаха объркани, недооформени образи. Някакъв мъж (Ралф бе сигурен, че е покойният господин Шаси), който лежи с кислородна маска. Джими В., който отваря очи и вижда Ралф и Лоуис миг преди Клото да пререже връвчицата му. Страницата с некролозите от местния вестник „Нюз“, осеяна с фотографии, повечето от които по-големи от пощенски марки, жертвите от седмичната жътва на смъртта в местните болници и сиропиталища.
Клото и Лахезис едновременно поклатиха глави.
Лахезис: [Няма такова нещо като естествена смърт. Ние действаме целенасочено. Взимаме старите и болните, но взимаме и други. Вчера например взехме млад мъж на двадесет и осем години. Дърводелец. Преди две седмици по вашето време паднал от скелето и получил фрактура на черепа. През тези две седмици аурата му беше…]
Ралф видя накъсан образ на поразена от гръм аура, като онази, която обвиваше бебето в асансьора.
Клото: [Най-после настъпи промяната — аурата придоби друг цвят. Известно ни бе, че ще се случи, но не знаехме кога. Когато се случи, отидохме при него и го отпратихме.]
[Къде го отпратихте?]
Това бяха думи на Лоуис, която случайно засегна деликатния въпрос за съществуването след смъртта. Ралф нахлузи мисловния си спасителен пояс, едва ли не надявайки се да получат в отговор странна пауза, но когато застъпващите се отговори бяха дадени, те бяха кристално ясни.
Клото: [Навсякъде.]
Лахезис: [В други светове, различни от тези.]
Ралф изпита смесица от облекчение и разочарование.
[Звучи много поетично, но мисля, че знам какво означава — поправете ме, ако греша — че животът след смъртта е не по-малка загадка за вас, отколкото и за нас.]
Лахезис, почти сопнато: [Може би при друг случаи ще имаме възможност да обсъждаме подобни теми, но не сега — както несъмнено вече сте забелязали, на това ниво от зданието времето тече по-бързо.]
Ралф се огледа и видя, че утрото е настъпило. [Съжалявам.]
Клото, усмихвайки се: [Няма нищо — радваме се на въпросите ви и ги намираме за доста интересни. Любопитството е неразделна част от живота, но тук се проявява най-силно. Само че онова, което наричате „живот след смъртта“, няма място сред четирите константи — Живот и Смърт, Цел и Случайност — които ни интересуват в момента.]
[Всяка смърт, която служи на целта, се програмира по добре познат на нас начин. С приближаването на края, аурите на онези, които ще умрат от Целенасочена смърт, постепенно посивяват. Сивото неотклонно почернява. Ние биваме извикани, когато аурата…]
[— — — — — — — — — — — — — — — ]
[и идваме точно така, както вече имахте възможност да видите снощи. Носим успокоение на страдащите, мир на уплашените, покой на неспокойните. Когато една смърт е от най-Целенасочените, тя е очаквана, дори добре дошла, но не винаги. Понякога ни викат да взимаме мъже, жени и деца, които са в цветущо здраве… но чиито аури изведнъж се променят и показват, че краят им вече е дошъл.]
Ралф се сети за младежа с якето без ръкави, който с бодра стъпка нахълта вчера следобед в „Червената ябълка“. Той бе олицетворение на здраве и жизненост… като се изключи мазният черен мехур, полепнал по него.
Отвори уста да спомене за младия мъж (или да попита за съдбата му), но после я затвори. Слънцето вече грееше право над главите им и изведнъж Ралф бе обзет от непонятна увереност — че двамата с Лоуис са се превърнали в предмет на вулгарна дискусия в тайния град на старчоците.