Лахезис: [Да, случаят е горе-долу такъв. Обичаш да поставяш нещата в перспектива, Ралф. От хиляди години не сме водили подобен разговор…]
Клото: [Ако изобщо ни се е случвало.]
Лахезис, по детски жаловито: [Случвало се е!]
Ралф: [Разкажете ми цялата истина.]
Лахезис: [Добре. Да, Атропос е прерязал връвта на Ед Дипно. Знаем това не защото сме го видели — както вече казах, изгубихме способността си да виждаме ясно — а защото е единственото логично заключение. Дипно не принадлежи нито на Случайността, нито на Целта, които ние познаваме, но за да се вдигне целият този шум, явно е имал по-специална връвчица. Самият факт колко дълго след прекъсването й продължава да живее посочва колко силен и важен е. Когато прекъсна връвта му, Атропос предизвика цяла верига ужасяващи събития.]
Лоуис потръпна и пристъпи към Ралф.
Лахезис: [Нарекохте ни изпълнители. Не знаеше колко сте прави. В този случай сме само пратеници. Задачата ни е да ви известим какво става и какво се очаква от вас, и тази задача вече е почти изпълнена. А що се отнася до онзи, който „би тревога“, не можем да отговорим на въпроса, защото всъщност и ние не знаем.]
[Не ви вярвам.]
Клото: [Не ставай глупав — разбира се, че ни вярваш! Да не мислиш, че шефовете на огромна автомобилна компания, ще поканят в дирекцията някой общ работник, за да му изяснят причините, които определят политиката на компанията? Или пък за да му обяснят с най-големи подробности защо затварят един завод, а оставят друг?]
Лахезис: [Положението ни е малко по-високо от това на работници на конвейер, но все пак сме в категорията на онези, които би нарекъл „бачкатори“, Ралф — ни повече, ни по-малко.]
Клото: [Приемете следното: отвъд нивата на Мимолетните и Дълголетпите, където живеем Лахезис, Атропос и аз, има още нива. Населяват ги създания, които можем да наречем Вечни — същества, които или са безсмъртни, или живеят толкова дълго, че почти няма знамение. Сферите на съществуване на Мимолетните и на Дълголетните се застъпват — те обитават свързани етажи от зданието, ако щеше — са ръководени от Случайността и от Целта. На горните етажи, които са недостъпни за нас, но все пак са част от същата кула на съществуването, живеят други създания. Някои от тях са удивителни и прекрасни; други са ужасяващи дори за нашите представи, да не говорим за вашите. Можем да ги наречем По-висша Цел и По-висша Случайност… а може би отвъд определено ниво дори не съществува Случайност — подозираме, че е така, но няма начин да го узнаем. Но знаем, че от Ед се е заинтересувало същество от тези по-високи нива, а друго подобно същество е противодействало. Това противодействие сте вие, Ралф и Лоуис.]
Лоуис ужасено погледна Ралф, но той почти не й обърна внимание. Мисълта, че нещо ги размества като шахматни фигури — мисъл, която при други обстоятелства би го разярила — в момента му се струваше правдоподобна. Спомни си нощта, когато Ед му се обади по телефона. „Навлизаш в дълбоки води — бе му казал той — и близо до дъното плуват такива неща, каквито не си и сънувал.“
Същества, прекалено ужасни за човешките представи, според господин К., а за господин К. смъртта бе занаят.
„Още не са те забелязали — беше казал онази нощ Ед, — но ако продължаваш да ми се пречкаш, ще те забележат. А ти не искаш това. Повярвай ми, не искаш.“
Лоуис: [А как, преди всичко, ни издигнахте до това ниво? Чрез безсънието, нали?]
Лахезис, предпазливо: [В основни линии, да. Притежаваме способността да правим някои малки промени в аурите на смъртниците. Те предизвикаха при вас доста своеобразен вид безсъние, което промени начина ви на сънуване и на възприемане на света в будно състояние. Пренастройването на аурите на Мимолетните е деликатна, рискована задача. Винаги съществува опасността, от изгубване на разсъдъка.]
Клото: [Понякога може да ви се е струвало, че се побърквате, но никой от двама ви дори не се е доближавал до това състояние. Много по-издръжливи сте, отколкото предполагате.]
„Тия тъпанари настина си вярват, че ни успокояват“ — удивляваше се Ралф, но отново потисна гнева си. Сега просто нямаше време да се ядосва. Може би по-късно щеше да си навакса. Надяваше се. Стисна ръцете на Лоуис и пак се обърна към Клото и Лахезис.
[Миналото лято, след като преби жена си, Ед ми каза за някакво същество, което наричаше Пурпурния крал. Това говори ли ви нещо, приятели?]
Клото и Лахезис отново се спогледаха и отначало Ралф погрешно изтълкува това като израз на загриженост.
Клото: [Ралф, не бива да забравяш, че Ед е умопобъркан, има халюцинации…]