[Да бе, като че ли не знам.]
[… но ние смятаме, че този негов „Пурпурен крал“ съществува в една или друга форма и че когато Атропос е прерязал връвчицата на живота му, Ед Дипно е попаднал изцяло под влиянието на това същество.]
Двете плешиви докторчета отново се спогледаха и този път Ралф разгада правилно израженията им — това не бе загриженост, а ужас.
2.
Бе настъпил нов ден — четвъртък — и вече наближаваше пладне. Ралф не беше много сигурен, но му се струваше, че на нивото на Мимолетните часовете се нижат все по-бързо и по-бързо — ако не приключат скоро с този разговор. Бил Макгавърн няма да е единственият от приятелите им, когото ще надживеят.
Клото: [Атропос знаеше, че По-висшата Цел ще изпрати някого, който да се опита да промени стореното от него, а сега вече знае кого. Но не бива да го оставяте да ви разсейва — не забравяйте, че той не е кой знае колко повече от пешка на тази дъска. Не Атропос е ваш противник.]
Позамълча и колебливо погледна „колегата“ си. Лахезис му кимна да продължи — направи го уверено, но все пак сърцето на Ралф подскочи. Несъмнено двете плешиви докторчета имаха най-добри намерения, но при все това си личеше, че в момента действат на „автопилот“.
Клото: [Освен това не бива да се сблъсквате пряко с Атропос. Не знам как да ви убедя да не го правите. Заобиколен е със сили, много по-мощни от самия, него; сили, които са зли и страшни, които са съзнателни и няма да се спрат пред нищо, за да ви спрат. И все пак смятаме, че ако се пазите от Атропос, може и да успеете да предотвратите ужасното събитие, което предстои да се случи… което, ако трябва да бъдем точни, вече се случва.]
На Ралф не се поправи неизказаното предположение, че с Лоуис ще извършат онова, които тия двама веселяци искат, но сега не беше най-подходящият момент да им противоречи.
Лоуис: [Какво ще се случи? Какво искате от нас? Трябва ли да намерим Ед и да го разубедим да направи нещо лошо?]
Клото и Лахезис я изгледаха с абсолютно идентично изражение на ужас.
[Досега не слуша ли…]
[… не бива и да си помисляте…]
Клото даде знак на Лахезис да продължи.
[Ако досега не си слушала, Лоуис, то чуй сега: пазете се от Ед Дипно! Подобно на Атропос тази необичайна ситуация временно го е надарила с огромна мощ. Само да се приближите до него би означавало да рискувате появата на съществото, което той нарича Пурпурния крал… освен това той вече не е в Дери.]
Лахезис надникна навън, където вече се здрачаваше, после отново се обърна към Ралф и Лоуис. [Замина за]
[— — — — — — — — — — — — — — — ]
Ралф получи съвсем ясно сетивно възприятие, което беше отчасти мирис (нефт, машинно масло, изгорели газове, морска сол), отчасти усещане и звук (нещо плющи на вятъра — сигурно знаме), отчасти зримо (огромна постройка с грамадна врата, която зее, приплъзната встрани).
[На крайбрежието е, нали? Или поне се е запътил натам]
Клото и Лахезис кимнаха, а израженията им подсказваха, че Ед се намира точно там, където мисли, че трябва да бъде.
Лоуис отново подръпна Ралф за ръката и той извърна очи към нея.
[Видя ли сградата?]
Той кимна.
Лоуис: [Не бяха лабораториите „Хокинг“, но е близо до тях. Дори си мисля, че може би знам къде се намира…]
Лахезис, бързо, сякаш за да смени темата: [Къде се намира или какво замисля не е толкова важно. Вие трябва да отидете на друго, по-безопасно място, но все пак може би ще ви се наложи да използвате всичките си сили, за да изпълните задачата, която вероятно е свързана с голяма опасност.]
Лоуис нервно погледна Ралф.
[Кажи им, че няма да причиним зло никому — може и да се съгласим да им помогнем, но в никакъв случай не ще сторим зло на когото и да било.]
Ралф обаче не се подчини. Спомни си как блестяха диамантените обеци на ушите на Атропос и колко майсторски бе уловен в капан — и Лоуис с него, разбира се. Безсъмнено ще нарани някого, за да върне обеците. Само че докъде ще стигне? Дали ще му се наложи да убива?
Не искаше да мисли за това, нито да погледне Лоуис, поне за момента — затова пак се обърна към Клото и Лахезис. Понечи да заговори, но тя го изпревари.
[Има още нещо, което бих искала да узная, преди да продължим.]
Отговори й Клото; звучеше леко развеселен — всъщност звучеше поразително като Бил Макгавърн. Ралф се разтревожи.
[И какво е то, Лоуис?]
[Ралф също ли е в опасност? Атропос притежава ли нещо негово, което ще трябва след това да си вземем? Нещо като шапката на Бил?]
Лахезис и Клото тревожно се спогледаха. Тя не забеляза сепнатите им погледи, но Ралф не ги пропусна. „Тази жена е прекалено близо до истината“ — сякаш казваха те. След миг лицата им отново бяха безизразни.