Лоуис, почти стенейки: [Боже мили, какво е това?]
Ралф се опита да каже нещо успокоително, но от гърлото му се изтръгна само хриплив звук. Над върха на хълма се виеше огромна черна чадъроподобна сянка и закриваше звездите, които с приближаването на утрото вече избледняваха. Отначало Ралф си каза, че това е чисто и просто дим, че сигурно гори някой от складовете… или пък изоставеното железопътно депо в края на Нейболт Стрийт. Само че складовете бяха доста по на юг, старото депо пък по на запад, а дори страшната гъба да беше от дим, вятърът би я разкъсат. Ала вместо да се разсейва, петното в небето просто си висеше там по-тъмно и от мрака.
„И никой не го вижда — рече си той. — Никой, освен мен… и Лоуис, и плешивите докторчета. Проклетите плешиви докторчета.“
Присви очи, за да различи силуета в огромния смъртен покров, въпреки че това не беше необходимо — почти целия си живот бе прекарал в Дери и можеше едва ли не със затворени очи да се ориентира из улиците му (стига да не му се налага да шофира). Все пак успя да различи зданието в смъртния покров, а дневната светлина, която вече се прокрадваше на хоризонта, го улесняваше оше повече. Позна сградата по плоския й, кръгъл покрив. Това беше зданието на Административния център, издигнато на мястото на старото, разрушено при наводнението през осемдесет и пета. Беше проектирано в стила на петдесетте от прочутия архитект Бенджамин Ханском, някогашен жител на Дери, който очевидно бе проявил чувството си за хумор.
Клото се извърна към Ралф и го погледна.
[Разбираш ли, беше прав — той наистина се кани да убие Сюзън Дей… само че не само нея.)
Той позамълча, хвърли поглед към Лоуис, после отново извърна тревожното си лице към Ралф.
[Този облак, който вие двамата съвсем правилно наричате „покров на смъртта“, означава, че в известен смисъл Ед вече е направил онова, към което го е подтикнал Атропос. Довечера там ще има повече от две хиляди души… и Ед Дипно се кани да убие всичките. Ако някой не промени посоката на събитията, той наистина ще избие всички.]
Лахезис пристъпи напред и застана до колегата си.
[Вие, Ралф и Лоуис, сте единствените, които могат да предотвратят това.]
3.
В съзнанието на Ралф изплува плакатът на Сюзън Дей, който беше окачен на празната витрина между аптека „Райт Ейд“ и „Изгрев, залез“. Припомни си думите, изписани отвън върху прашното стъкло: „УБИЙТЕ ТАЯ МРЪСНИЦА“. Беше сигурен, че в Дери подобно нещо може да се случи. Дери не беше съвсем като другите градове. На Ралф му се струваше, че след голямото наводнение преди осем години атмосферата в града някак се е променила, но все пак този град не приличаше на другите. Тук витаеше някаква зла сила и веднъж попаднали във властта й, жителите бяха способни на невероятно жестоки постъпки.
Избърса устата си с ръка и за миг вниманието му беше отвлечено от странното усещане, когато пръстите му докоснаха гладките му като на младеж устни. По различни начини непрестанно му се напомняше, че цялото му съществуване коренно се е променило.
Лоуис, потресена от ужас: [И как да го направим? Ако не можем да се доближаваме до Атропос и Ед, какво трябва да сторим, за да го предотвратим?]
Ралф осъзна, че вижда лицето й доста ясно — денят настъпваше със скоростта на кадър на бързи обороти в стар научнопопулярен филм на Дисни за живата природа.
[Ще телефонираме и ще предупредим за поставена бомба, Лоуис. Това ще свърши работа.]
Клото ги изгледа слисано; Лахезис дори се плесна с длан по челото, после хвърли нервен поглед към просветляващото небе. Когато отново се обърна към Ралф, на личицето му бе изписано изражение, което подсказваше трудно овладявана паника.
[Няма да свърши работа, Ралф. Слушайте сега и двамата, и ме слушайте внимателно — каквото и да правите през следващите четиринадесет часа, не бива да подценявате мощта на силите, които Атропос задейства, когато откри Ед и преряза връвчицата на живота му.]
Ралф: [Защо?]
Лахезис, едновременно ядосан и уплашен: [Ралф, не можем вечно да отговаряме на въпросите ви — отсега нататък ще трябва да приемате всичко на доверие. Знаете с каква скорост лети времето на това ниво — ако останем тук още дълго, шансовете ви да предотвратите онова, което ще се случи довечера в Административния център, ще бъдат изгубени. Двамата с Лоуис трябва веднага да се спуснете долу. Трябва!]