— Но, господин Далтън…
— И — прекъсна го Далтън — сме решени да покажем на зрителите в цялата страна, че не искаме да бъдем послушни нацисти, че не се страхуваме да ни обвинят в политическа некоректност.
— Господин Далтън…
— Освен това сме решени да покажем на цялата нация, че някои от нас все още са способни да защитават идеите си и да изпълнят свещения дълг, който любящият Бог ни е…
— Господин Далтън, планират ли „Приятелите на живота“ някакво насилствено действие?
Тези думи му затвориха устата поне за миг и заличиха престорената му жизнерадост. В този миг Ралф направи потресаващо откритие — дълбоко в душата си Далтън беше уплашен до смърт.
— Насилие? — най-сетне проговори той. Изрече думата внимателно, сякаш имаше опасност да му пореже устата. — Боже мили, не. Приятелите на живота напълно отричат идеята, че две злини раждат едно добро. Смятаме да организираме масова демонстрация — в тази битка към нас се присъединяват поддръжниците на живота от Огьста, Портланд, Портсмут, че дори и от Бостън — но няма да има никакво насилие.
— А Ед Дипно? Можете ли да кажете нещо от негово име?
Устните на Далтън, които вече толкова се бяха свили, че приличаха на тегел, сега като че ли съвсем изчезнаха.
— Господин Дипно вече няма нищо общо с „Приятелите на живота“ — отвърна той. На Ралф му се стори, че долавя гняв в гласа му. — Нито пък Франк Фелтън, Сандра Маккей и Чарлс Пикъринг, в случай че се каните да попитате за тях.
Погледът, който Джон Къркланд отправи към камерата, беше бърз, но красноречив. Означаваше, че репортерът смята събеседника си за напълно откачен.
— Да не би да твърдите, че Ед Дипно и неговите съмишленици — съжалявам, не зная кои са те — са образували своя група против абортите? Нещо като отцепническа фракция?
— Ние не сме против аборта, ние сме за живота! — кресна Дан Далтън. — Има голяма разлика, но вие, репортерите, като че ли не можете да я проумеете!
— Значи не знаете къде се намира Ед Дипно или какво мисли да стори, ако изобщо има някакви планове.
— Не зная къде е, пет пари не давам нито къде е, нито за неговите… съмишленици.
„Само че те е страх — мислено отвърна Ралф. — А щом такъв самонидеян копелдак като тебе се страхува, то аз би трябвало да умирам от ужас.“
Далтън се врътна и се отдалечи. Къркланд очевидно реши, че не го е „изстискал“ докрай, тръгна след него.
— Но нима не е истина, господин Далтън, че като член на „Приятели на живота“ Ед Дипно беше подстрекател на няколко насилствени протеста, включително миналия месец, когато кукли, накиснати в чевена боя, бяха запращани по…
— Всичките сте от един дол дренки! — сопна се Дан Далтън. — Ще се моля за вас, приятелю.
После отмина с отривиста крачка.
За миг Къркланд го проследи с озадачен поглед, после се извърна към камерата.
— Опитахме се да се свържем с опонента на господин Далтън — Гретхен Тилбъри, която пое огромната част от работата по организирането на това събитие от страна на „Грижи за жената“ — но не можахме да я открием за коментар. Подочухме, че госпожа Тилбъри е в „Хай Ридж“, временен приют за пострадали жени, стопанисван и управляван от „Грижи за жената“. Очевидно тя и помощниците й са там за последно доуточняване на плановете за събранието в Административния център, което се надявали да протече мирно, без каквото и да било насилие.
Ралф погледна Лоуис и рече:
— Добре, сега поне знаем къде отиваме.
На екрана отново се появи образът на Лизет Бенсън.
— Джон, личи ли по нещо, че са възможни прояви на насилие в Административния център?
Зрителите отново видяха Къркланд, който се беше върнал на предишното си място пред полицейските коли. Той държеше пред камерата бяло листче, на което беше написано нещо.
— Ами, дежурните от частната служба за сигурност днес призори намерили стотици такива картички, разпилени пред сградата на центъра. Служител от охраната твърди, че забелязал автомобила, от който били хвърлени позивите. Бил стар модел кадилак, кафяв или черен. Не видял номера, но казва, че на задната броня имало лепенка „АБОРТЪТ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, НЕ ИЗБОР“.
Отново се появи Лизет Бенсън с много заинтригувано изражение.
— Какво пише на тези картички, Джон?
Отново Къркланд.
— Ами, нещо като гатанка. — Той сведе поглед към картичката. — „Ако имате пистолет, зареден само с два патрона, и сте в една стая с Хитлер, Сталин и жена, която иска да прави аборт, какво ще направите?“ — Къркланд вдигна очи към камерата и добави: — Отговорът, напечатан от другата страна, гласи: „Стреляйте два пъти по жената.“