— Разбира се. Като ме караше обратно към Харис Авеню, Триг дори спомена, че само със специален пропуск можеш да минеш през оня вход — през служебния портал. Пита ме дали Ед има пропуск, а аз отвърнах, че не знам. Сега вече ми е ясно. Сигурно раздават пропуски на всички курсисти.
— Мислиш ли, че на Хелън й е било известно за това негово хоби? — попита Лоуис. — Сигурно не, а?
— Сигурен съм, че не е знаела. А освен това бас държа, че се е прехвърлил в курса, провеждан от бреговата охрана, веднага след инцидента с шофьора на камиона. Уверил се е, че започва да губи контрол и че е най-добре да запази в тайна уроците по пилотиране.
— Възможно е Атропос да го е убедил — изтърси Лоуис. — Атропос, или дори някой от по-високопоставените същества.
Ралф се ужаси от нейното предположение, но то му изглеждаше правдоподобно.
„Същества — рече си той и потръпна. — Пурпурният крал.“
— Разиграват го като кукла на конци, нали?
— Атропос ли имаш предвид?
— Не. Атропос е противна гадинка, но мисля, че не се различава особено от господин К. и господин Л. — те са нещо като прислуга, може би най-много една степен по-горе от неквалифицираната работна ръка.
— Портиери.
— Ами, да, нещо такова — съгласи се Лоуис. — Портиери или момчета за всичко. Сигурно именно Атропос е обработил Ед и се обзалагам на курабийка, че му е доставило адско удоволствие, обаче се басирам на цялата си къща, че заповедите му идват от по-високо. Това звучи ли ти горе-долу логично?
— Да. Сигурно никога няма да узнаем колко побъркан е бил, преди да започне всичко това, или пък точно кога Атропос му е прерязал връвчицата, но онова, което най-много ме занимава в момента, е адски прозаично. Бих искал да зная как, по дяволите, освободи под гаранция Чарли Пикъринг и как е плащал проклетите си уроци по пилотиране.
Но преди Лоуис да успее да му отговори, към масата се доближи келнерка, пъхнала в джоба на престилката си бележник и химикалка.
— Какво ще поръчате, приятели?
— Аз искам сирене и омлет с гъби — рече Ралф.
— Ъ-хъ. — Тя премести дъвката си от другата страна. — С две или три яйца, миличък?
— С четири, ако нямате нищо против.
Жената леко повдигна вежди и почука с химикалката по бележника.
— Аз нямам нищо против, ако вас така ви устройва. Нещо друго?
— Да, ако обичате. Чаша портокалов сок — голяма, порция бекон, порция наденички и едни пържени картофи. Всъщност двойна порция картофи. — Той замислено замълча, после се ухили. — О, а дали са ви останали кифли?
— Май има една със сирене и една с ябълки. — Тя вдигна очи към него. — Доста си огладнял, а, миличък?
— Все едно не съм ял цяла седмица. Ще взема тази със сиренето. И за начало кафе. Много, много кафе. Записахте ли си всичко?
— О, записах си, миличък. Само искам да те видя как ще си тръгнеш. — После се обърна към Лоуис. — А за вас, госпожо?
Лоуис й се усмихна мило.
— За мен същото. Миличка.
4.
Ралф погледна часовника на стената. Беше едва седем и десет, което беше добре. Щяха да стигнат до „Хай Ридж“ за по-малко от половин час, а като обработят Гретхен Тилбъри с психическите си лазери, може речта на Сюзан Дей да се отмени — абортира, ако щете — още в 9:00 сутринта. Но вместо да изпитва облекчение, го изпълваше непрестанна тревога. Сякаш го сърбеше на място, което не можеше да достигне.
— Добре — рече той, — хайде да сложим ред. Мисля, можем да приемем, че правото на аборт занимава Ед от доста дълго време, и сигурно отдавна членува в организацията „Приятели на живота“. После започва да не си доспива… причуват му се гласове…
— … вижда плешиви човечета…
— Е, по-точно едно човече — съгласи се Ралф. — Атропос се превръща в негов гуру, пълни му главата с Пурпурния крал, с центурионите и с какво ли оше не. Когато Ед ми разказваше за цар Ирод…
— … си е мислел за Сюзан Дей — довърши Лоуис. — Атропос го е… как казват по телевизията… създал е у него психоза. Превърнал го е в управляема ракета. А откъде се е сдобил Ед с онова шалче, как мислиш?
— От Атропос. Атропос притежава сума ти такива неща, обзалагам се.
— А какво има според теб в самолета, който ще пилотира довечера? — Гласът на Лоуис трепереше. — Бомба или отровен газ?
— По-вероятно е да избере бомба, ако иска да убие всички — ако избере газ, силният вятър може да му обърка сметките. — Ралф отпи глътка вода и заоеляза, че ръката му трепери. — От друга страна, не знаем какво е забъркал в лабораторията си, нали така?