Две момчета на боядисани в крещящи цветове велосипеди с чудати извити кормила правеха кръгчета насред един паркинг, изпреварвайки се със сръчност, която подсказваше часове, прекарани пред игралните автомати, и би им осигурила кариера като въздушни диспечери… в случай, че не се превърнат в наркомани и не загинат при пътна катастрофа. Шапките и на двамата бяха обърнати с козирката назад. Ралф се запита защо ли не са на училище в петък сутрин, или пък поне защо не са на път за там, но бързо реши, че му е все едно. Сигурно и на тях им беше все едно.
Изведнъж велосипедите, които досега се разминаваха с лекота, се сблъскаха. И двете момчета паднаха на земята, по почти веднага скочиха на крака. Ралф си отдъхна, като видя, че са невредими — аурите им дори не потрепнаха.
— Проклет скапаняк такъв! — яростно кресна на приятеля си онзи с фланелка с щампован надпис „Нирвана“. — Какво, по дяволите, ти става? Караш както се чукат старците!
— Чух нещо — каза другият, внимателно нагласявайки шапката на мръснорусата си коса. — Страшен трясък. Бууум!
— Абе нищо не съм чул — отвърна приятелят му. Протегна изцапаните си длани с две-три дребни драскотини по тях, от които капеше кръв. — Гледай бе, бързак задръстен!
— Нищо ти няма.
— Да, ама… — Нирвана забеляза Ралф, който се беше подпрял на олдсмобила и ги наблюдаваше, пъхнал ръце в джобовете си. — Ти па кво гледаш?
— Тебе и приятелчето ти. Това е всичко.
— Сигурен ли си?
— А-ха — това е всичко.
Нирвана погледна приятеля си, после Ралф. Очите му блестяха, изпълнени с подозрение, характерно за хората от този квартал.
— Къв ти е проблемът?
— Нямам проблем — отвърна Ралф. Беше всмукал доста от червеникавокафявата аура на Нирвана и сега се чувстваше почти като Супермен. Освен това се чувстваше и като детенасилник. — Мислех си, че като бях малък, не говорехме точно като тебе и приятеля ти.
Нирвана го изгледа.
— Верно? А как говорехте?
— Не си спомням точно, но ми се струва, че не звучеше толкова тъпо.
Извърна се и в същия миг вратата на заведението се хлопна. Появи се Лоуис с по една голяма чаша кафе в ръце. Междувременно хлапетата се метнаха на велосипедите си и отпрашиха, като преди това Нирвана злобно изгледа Ралф.
— Можеш ли да пиеш и едновременно да шофираш? — попита Лоуис и му подаде кафето.
— Така си мисля — отвърна Ралф, — но май кафето вече не ми е толкова необходимо. Чувствам се чудесно.
Тя проследи с поглед двете момчета, после кимна.
2.
Докато пътуваха по шосе № 33 към „Хай Ридж“, целият свят сякаш бе станал по-ярък. Градът остана зад тях и сега минаваха покрай изкуствено залесените гори, които есента като че бе подпалила. Небето се простираше като синя алея над пътя, а сянката на олдсмобила препускаше край шосето.
— Божичко, толкова е красиво — обади се Лоуис. — Нали, Ралф?
— Да.
— Знаеш ли какво ми се иска повече от всичко на света?
Той поклати глава.
— Да можехме да спрем край пътя — да оставим колата и да влезем в гората. Да намерим полянка, да седнем на слънце и да гледаме облаците. Ти да казваш: „Виж онзи, Лоуис, прилича на кон.“ А аз да отвръщам: „Я виж там, Ралф, като човек с метла е.“ Би било прекрасно, нали?
— Да — отвърна Ралф. Отляво забеляза просека в гората — стълбовете на далекопровода сякаш се спускаха по склона с маршова стъпка като войници. Жиците блестяха като сребро на утринното слънце, ефирни като паяжини. Стълбовете бяха потънали в червеникави преспи от смрадлика, а когато вдигна поглед, Ралф забеляза един ястреб да се носи по въздушното течение, невидимо като света на аурите.
— Да — повтори той. — Би било чудесно. Може би някога ще го направим. Само че…
— Какво?
— „Всяко нещо, с което се захващам, го претупвам, за да започна друго.“
Тя изгледа стреснато.
— Ама че абсурд!
— А-ха. Мисля, че повечето верни неща са абсурдни. Това е от една стихосбирка, която се нарича „Нощи в гробището“. Дорънс Марстелър ми я даде в същия ден, когато се беше промъкнал у нас и беше пъхнал оня спрей в джоба на якето ми.
Хвърли поглед в огледалото за обратно виждане — последните километри от шосе № 33 се разстилаха като черна лента сред пламналата гора. Слънчевите лъчи блещукаха по някаква никелирана повърхност. Кола. А може би две-три, които бързо ги настигаха.