— ОТКАЖИ СЕ, ПИКЪРИНГ! — викна Нел, без да знае, че вече е жив мъртвец.
В стъклото на един прозорец на долния етаж с трясък се вряза прикладът на карабина, след което пак се скри. В същия миг прозорчето над входната врата се пръсна на парчета и по верандата се посипаха стъкла. През дупката лумнаха пламъци. Секунда по-късно зейна и самата врата, сякаш под натиска на невидима ръка. Нел пропълзя напред, вероятно уверен, че стрелецът най-после е решил да се предаде.
Ралф, изкрещя: [Дръпни го обратно, Джони! ДРЪПНИ ГО!]
Карабината отново се подаде, но този път с дулото напред.
Лийдекър посегна да дръпне Нел за яката, но прекалено бавно. Пушката избълва бърз кашлящ залп и Ралф чу металическото понк! понк! понк! от куршумите, които надупчиха тънката ламарина на полицейската кола. Аурата на Крис Нел вече беше абсолютно черна — беше се превърнала в смъртен покров. Куршумът го уцели във врата, той се изтръгна от хватката на Лийдекър и се просна насред двора, а кракът му конвулсивно потръпна. Мегафонът се изтърколи от ръката му и силно изпращя. Иззад една от другите коли някой изкрещя от изненада и ужас. Писъкът на Лоуис беше много по-силен.
По земята около Нел продължиха да валят куршуми, които отскачаха и обсипваха крачолите на синята му униформа с черни дупчици. Ралф почти не виждаше човека, който се задушаваше в смъртния покров — младежът се опитваше да се претърколи настрани и да се изправи. В отчаяните му усилия имаше нещо неизказано зловещо — на Ралф му се струваше, че гледа как оплетено в мрежа същество се дави в отвратителна плитка локва.
Лийдекър се втурна иззад полицейската кола и когато пръстите му изчезнаха в черната мембрана, полепнала по Крис Нел, Ралф сякаш чу гласа на стария Дор: „На твое място повече не бих го докоснат — не виждам ръцете ти.“
Лоуис: [Недей! Той е мъртъв, вече е мъртъв!]
Дулото на карабината, която стърчеше от прозореца, отново се насочи към Лийдекър; мъжът, който държеше пушката, явно не се впечатляваше — и очевидно беше недостижим за тях — от писъка на куршумите, които изстрелваха към него другите полицаи. Ралф вдигна ръка и я спусна рязко като каратист, но този път вместо лъч от пръстите му излезе нещо, което приличаше на голяма синя сълза. Тя се разстла по лимонено-жълтата аура на Лийдекър точно в мига, когато човекът от прозореца откри огън. Няколко куршума се забиха в дървото зад Лийдекър и във въздуха се разхвърчаха трески от кората, оставяйки черни дупки в жълтеникавобялата дървесна тъкан, която се подаде отдолу. Третият уцели синкавата гъба, която покриваше аурата на Лийдекър; за миг точно до лявото слепоочие на следователя припламна тъмночервена искрица и се чу тихо изсвистяване — куршумът или беше рикоширал в нещо, или отскочи, както отскачат плоските камъчета по повърхността на езеро.
Лийдекър издърпа Нел зад колата, погледна го, после отвори дясната врата и го хвърли на предната седалка. Ралф вече не го виждаше, но го чу да крещи по радиостанцията на някого, като искаше да знае къде, по дяволите, са линейките.
Отново се разнесе трясък от счупено стъкло и Лоуис панически сграбчи ръката на Ралф, посочвайки му нещо — по двора се търкаляше тухла. Беше излетяла откъм северното крило от нисък тесен прозорец точно над земята.
— Помощ! — изписка женски глас още докато мъжът с карабината инстинктивно стреляше по търкалящата се тухла, от която се заиздига червен прахоляк. Нито Ралф, нито Лоуис бяха чували някога преди този глас, извисен до писък, но въпреки това веднага го разпознаха — това беше Хелън Дипно. — Помощ! В избата сме! Имаме деца! Моля ви, не ни оставяйте да изгорим, ИМАМЕ ДЕЦА!
Ралф и Лоуис се спогледаха с разширени от ужас очи и се втурнаха към къщата.
6.
Двама души в униформи, по-скоро прилични на ръгби-нападатели, отколкото на полицаи с огромните си бронирани жилетки, се втурнаха с вдигнати пушки иззад една от колите право към верандата. Докато пресичаха двора по диагонал, Чарли Пикъринг се надвеси от прозореца, продължавайки да се смее налудничаво, а побелялата му коса бе щръкнала във всички посоки. Полицаите откриха по него огън, от черчевето на прозореца върху му се посипа дъжд от тресчици и куршумите изкъртиха ръждясалата стреха над главата му — тя се строполи на верандата — но нито един куршум не го улучи.
„Как е възможно да не го уцелят? — питаше се Ралф, докато с Лоуис се изкачиха на верандата, обхваната от лимоненожълтите пламъци, които бълваха от отворената врата. — Исусе Христе, стрелят почти от упор, как е възможно куршумите да не го ловят?“