Старецът грабна оръжието от ръцете му и го насочи към него. Пикъринг изкрещя от страх. Този звук подлуди Ралф още повече и той забрави за обещанието, което беше дал на Лоуис. Вдигна карабината с намерение да стреля в човека, който се гърчеше като червей до стената (в този напрегнат момент на никого от двамата не му дойде наум, че оръжието не е заредено), но преди да дръпне спусъка, стреснато забеляза поток светлина, която заструи във въздуха. Отначало потокът беше безформен и напомняше фантастичен калейдоскоп, чиито цветни стъкълца някак си са се изплъзнали от тръбата, после прие очертанията на жена; над главата й се виеше прозирна сива панделка.
[Не го убивай]
— Ралф, моля те, не го убивай!
За миг видя през нея черната дъска и прочете написаното тебешир изречение, сетне от цветната вихрушка постепенн изплуваха дрехите й, косата й и тя слезе при него. Пикъринг се втренчи в нея, онемял от ужас. Отново изкрещя, а войнишкият му панталон потъмня на чатала. Пъхна пръсти в устат си, сякаш да потисне крясъка си.
— Призак! Хенурион и призак!
Лоуис изобщо не му обърна внимание и сграбчи цевта на карабината.
— Не го убивай, Ралф! Недей!
Ралф изведнъж изпита гняв и към нея.
— Не разбираш ли, Лоуис? Той осъзнава какво е направил! Осъзнава го — прочетох го в дяволската му аура!
— Няма значение — промълви тя, като държеше цевта насочена към пода. — Не бива да постъпваме като тях.
— Но…
— Ралф, пари ми на пръстите.
— Добре, пусни я.
Оръжието падна между тях на земята, а Пикъринг, който през това време се бе свлякъл бавно по стената, захапал пръсти, без да отделя блестящите си изцъклени очи от Лоуис, се хвърли към карабината като гърмяща змия.
Ралф реагира инстинктивно — посегна към Пикъринг и сграбчи главата му. В същия миг в съзнанието му проблесна ярка мълния, подобна на увеличителната леща на гигантска лупа. Ралф полетя нагоре и за части от секундата се издигна на ниво, което досега не бяха достигали. Докато летеше нагоре, усети как през съзнанието му преминава невероятна сила и протича през ръцете му. В мига, когато пропадна на предишното ниво, чу гърмежа — кух, но подчертан звук, който нямаше нищо общо със звука от стрелбата навън.
Пикъринг потръпна и краката му се подвиха толкова рязко, че едната му обувка изхвърча. Той прехапа долната си устна, от която рукна кръв. За миг Ралф бе почти сигурен, че е видял как от настръхналата му коса изхвърчат сини искрички. После те изчезнаха и Пикъринг се плъзна надолу по стената. Изцъклените му очи се впериха в Ралф и Лоуис.
Тя изпищя. Отначало Ралф помисли, че пищи задето е причинил зло на Пикъринг, но забеляза, че тя се е хванала за главата. Парче горящ тапет бе паднало върху косата й и я бе подпалило.
Той я прегърна, заудря пламъците с едната си ръка, сетне я закри с тяло от поредния залп картечни и пистолетни изстрели. Бе опрял свободната си ръка на стената и изведнъж между средния и безименния му пръст като по магия се появи дупка от куршум.
[Качвай се, Лоуис! Качвай се веднага!]
Издигнаха се заедно, превръщайки се в цветен дим пред невиждащите очи на Чарли Пикъринг… след което изчезнаха.
2.
[Какво му направи, Ралф? За миг изчезна от погледа ми — а после… после той… какво направи с него?]
Тя гледаше Пикъринг, вкаменена от ужас. Безумецът седеше опрян на стената в почти същата поза като двете мъртви жени в съседната стая. Пред очите на Ралф върху устните му се появи голямо розово мехурче слюнка, уголеми се, после се пукна.
Той се извърна към Лоуис, прихвана ръцете й над лактите и мислено нарисува образ: електрическото табло в сутерена на къщата му на Харис Авеню. Нечии ръце го отварят, после бързо изключват всички шалтери. Не беше много сигурен дали това е най-верният образ — всичко се случи толкова бързо, че не беше сигурен в нищо — но му се струваше, че е близко.
Очите на Лоуис се поразшириха, сетне тя кимна. Погледна Пикъринг, после Ралф.
[Сам си го изпроси, нали? Ти не го направи нарочно.]
Ралф кимна. Изведнъж откъм сутерена отново долетяха писъци — писъци, които Ралф не бе сигурен, че чува.
[Лоуис?]
[Да, Ралф — веднага.]
Той улови дланите й точно както четиримата в болницата се бяха хванали в кръг, само че този път вместо нагоре, се спуснаха надолу, врязвайки се в пода, сякаш беше повърхността на басейн. За миг отново стана тъмно като в рог, сетне се озоваха в избата и бавно се заспускаха към мръсния циментов под.
Ралф забеляза смътните очертания на тръбите на парното; моторен снегорин, покрит с огромен найлон; градинарски сечива, подредени от едната страна на цилиндър с неясни очертания, вероятно бойлер; върху полиците на една от стените бяха наредени картонени кутии — сухи супи, боб, сос за спагети, кафе, найлонови чували за боклук, тоалетна хартия. Всички тези неща изглеждаха някак нереални и отначало Ралф си помисли, че това е поредният страничен ефект от „разходката“ до горните нива. После обаче разбра, че е обгърнат от гъст дим, който бързо изпълваше избата.