„И после какво ще кажат? — питаше се той. — Ако наистина оцелеят сега, какво ще кажат после? Че хърбав мъж с рошави вежди и пълничка дама (но с красиви черни очи) са паднали насред избата сякаш от небето, разбили са катинара на вратата и са ги спасили?“
Отново ги погледна — странно познатото момченце го гледаше с огромни, сериозни очи. На нослето му имаше подобен на кукичка белег. Ралф предполагаше, че само то е видяло появата му с Лоуис, и знаеше точно какво ще каже — дойдоха едни ангели — един ангел и една ангелка — и ни спасиха. „Интересно заглавие за вечерните новини“ — мислено отбеляза той. Да, наистина. На Лизет Бенсън и Джон Къркланд ужасно ще им хареса.
Лоуис плесна с ръце.
— Хайде, приятели! Излизайте, преди да се подпалят варелите с бензин!
Жената с момиченцето тръгна първа. Вдигна разплаканото дете на ръце и се запрепъва по стълбите, кашляйки и подсмърчайки. Другите я последваха. Докато минаваше с майка си покрай Ралф, момченцето го изгледа с изпълнен с възхищение поглед и изтърси:
— Браво, мой човек.
Ралф му се ухили — не можа да сдържи усмивката си — а после посочи на Лоуис стълбите.
— Ако не съм объркал посоките, ще излезем зад къщата. Не ги пускай отпред. Ченгетата ще изпозастрелят половината, докато осъзнаят, че това са хората, които са дошли да спасяват.
— Добре — отвърна Лоуис.
Не зададе ни един въпрос, не изрече нито дума повече и в този миг Ралф я обичаше заради това. Тя веднага се заизкачва по стълбите, поспирайки само за миг, за да прехвърли Нат в другата си ръка и да сграбчи за лакътя една жена, която се спъна.
Ралф и Хелън останаха сами.
— Това Лоуис ли беше? — попита младата жена.
— Да.
— Тя ли взе Натали?
— Да. — Срути се още едно огромно парче от покрива на избата, отново се разхвърча рояк искри и по гредите към пещта на парното грациозно се плъзнаха огнени езици.
— Сигурен ли си? — Хелън се вкопчи в ризата му и се вторачи в него с подивели, подпухнали очи. — Сигурен ли си, че тя взе Нат?
— Сто процента. Да тръгваме.
Хелън се огледа, сякаш броеше нещо наум. Изглеждаше разтревожена.
— Гретхен! — възкликна тя. — И Мерилий! Трябва да намерим Мерилий, Ралф, тя е бременна в седмия месец!
— Горе е — каза Ралф и стисна китката на Хелън, която като че ли се канеше да слезе от стъпалата и да се върне в горящата изба. — Двете с Гретхен. Това ли са всички?
— Да, струва ми се.
— Добре. Хайде. Да излизаме оттук.
3.
Ралф и Хелън се измъкнаха от избата насред облак тъмносив дим, сякаш завършващ коронния номер на най-великия илюзионист в света. Действително се озоваха зад къщата до въжетата с прането. Рокли, панталони, бельо и чаршафи плющяха на свежия ветрец. Пред очите на Ралф искрица докосна един чаршаф и го подпали. От прозорците на кухнята на талази изскачаха пламъци. Горещината беше непоносима.
Хелън политна върху него — не припадна, но вече беше на края на силите си. Ралф я прихвана през кръста, за да не се строполи на земята. Тя безпомощно обви ръце около врата му, опитвайки се да каже нещо за Натали. После видя детето в ръцете на Лоуис и се поуспокои. Ралф я подхвана по-добре и я отнесе настрани. На земята забеляза парчетата от новия на вид катинар. Беше усукан по странен начин и пречупен на две, сякаш строшен от нечии нечовешки силни ръце.
Жените бяха скупчени на десетина метра по-натам, зад ъгъла на къщата. Лоуис ги беше спряла и им говореше нещо. Ралф смяташе, че с малко подготовка и повече късмет, като тръгнат да излизат, всичко ще бъде наред — стрелбата откъм полицейската засада не бе спряла, но беше поутихнала.
— ПИКЪРИНГ! — Гласът като че ли беше на Лийдекър, но по мегафона беше трудно да се прецени. — ЗАЩО ПОНЕ ВЕДНЪЖ ПРЕЗ ЖИВОТА СИ НЕ НАПРАВИШ НЕЩО СМИСЛЕНО И НЕ ИЗЛЕЗЕШ, ДОКАТО ВСЕ ОЩЕ МОЖЕШ?
Долетя воят на още сирени, сред които се открояваха характерните трели на линейки. Ралф отведе Хелън при другите жени. Лоуис й подаде Нат, после се обърна по посока на високоговорителя, сви длани на фуния и извика:
— Ехей! Ехей, вие там, може ли…
Гласът й секна и тя се разкашля толкова силно, че едва не се задави, преви се на две, опряла длани на коленете си, а от подлютените й от дима очи рукнаха сълзи.
— Лоуис, как си? — попита Ралф. С крайчеца на окото си забеляза как Хелън покри личицето на Нат с целувки.