— Но Ед! Ед! — извика тя. — За Бога, та нали именно той ги е накарал да извършат нападението!
— Вероятно си права, но как да го докажем? Знаеш ли какво ще открият полицаите в къщата на Чарли Пикъринг, където и да е тя? Бележка, в която се казва, че всичко е негова идея. Която напълно оневинява Ед, като го обвинява как ги е изоставил точно в най-тежкия момент. А пък ако не я намерят в квартирата на Чарли, ще бъде в дома на Франк Фелтън. Или пък на Сандра Маккей.
— Но това… това е… — Лоуис млъкна и прехапа устни. После извърна изпълнени с надежда очи към Уайзър. — А Сюзън Дей? Къде е тя? Знае ли някой? Ти знаеш ли? С Ралф ще й се обадим по телефона и…
— Вече е в Дери — отвърна Уайзър, — но се съмнявам, че дори полицията знае къде точно се намира. Като пътувахме насам с дядото, чух по новините, че събранието довечера ще се състои… вероятно така е казала самата госпожа Дей.
„Разбира се — помисли си Ралф. — Разбира се. Представлението продължава, представлението трябва да продължи, и тя го знае. Човек, който е плувал на гребена на вълната на женското движение през всичките тези години — дявол да го вземе, още от Чикагския конгрес от шейсет и осма — разпознава ключовите моменти от пръв поглед. Претеглила е риска и е решила, че е приемлив. Или пък е преценила ситуацията и е сметнала, че загубата на доверието на хората, свързана с оттеглянето й, е недопустима. А може би и двете. Във всеки случай самата тя е пленница на събитията — на ка-тет — както и всички ние.“
Наближаваха Дери. На хоризонта се виждаше Административният център.
Този път Лоуис се обърна към стария Дор.
— Къде е тя? Ти не знаеш ли? Няма значение с колко телохранители е обградена — ние с Ралф можем да ставаме невидими, когато пожелаем… освен това много добре ни се удава да променяме решенията на хората.
— О, дори Сюзън Дей да се откаже от изнасяне на речта, това няма да промени нищо — отвърна старецът, без да престане да се усмихва, което вбеси Ралф. — Независимо от всичко, довечера жените ще дойдат в Административния център. Ако заварят вратите заключени, ще ги разбият, ще влязат и все пак ще проведат събранието си. Ще покажат, че не се страхуват.
— Построена къща назад не се връща — пи в клин, ни в ръкав обяви Ралф.
— Точно така, приятел! — възкликна Дор и го потупа по рамото.
3.
Пет минути по-късно фордът на Джо подмина ужасяващо грозната, съвършено безлична статуя на Пол Бъниан на входа на Административния център и свърна след табела с надпис „ВЪВ ВАШИЯ ЦЕНТЪР ПАРКИРАНЕТО ВИНАГИ Е БЕЗПЛАТНО“.
Огромният паркинг беше разположен между центъра и хиподрума в Баси Парк. Ако довечера в сградата щеше да се проведе рокконцерт или пък първенство по борба, в този ранен час паркингът щеше да бъде свободен, но очевидно предстоящото събитие изобщо не можеше да се сравнява с баскетболен мач или пък с изложба на огромни строителни машини. На паркинга вече имаше шейсет-седемдесет коли и няколко групички хора, които гледаха към зданието. Повечето бяха жени. Някои носеха кошници за пикник, неколцина плачеха и почти всички носеха на ръкавите си черни ленти. Ралф забеляза жена на средна възраст с уморено, интелигентно лице и буйна прошарена коса, която бъркаше в чантата си и раздаваше лентите. На тениската й беше щампован ликът на Сюзън Дей с думите „ЩЕ ПОБЕДИМ“.
Алеята за коли пред вратите на центъра беше още по-претъпкана от паркинга. Там бяха спрени поне шест микробуса на телевизията и под триъгълната бетонна козирка се бяха събрали хора от екипите, които обсъждаха как най-добре да заснемат събитието. А събитие щеше да има, поне според плаката, изработен от чаршаф, който висеше от козирката и лениво се полюшваше на ветреца. „СЪБРАНИЕ ЩЕ ИМА — гласеше размазаният, изписан със спрей текст. — 20:00 ЕЛАТЕ ДА ПРОЯВИТЕ СОЛИДАРНОСТТА СИ. ДА ИЗРАЗИТЕ ГНЕВА СИ. ДА УТЕШИТЕ СЕСТРИТЕ СИ.“
Джо спря форда и се извърна към Дор с въпросително повдигнати вежди. Дор кимна и аптекарят погледна към Ралф.
— Вие с Лоуис слизате тук. Желая ви успех. Ако можеше, щях да дойда с вас — дори го питах — но той казва, че не съм подготвен.
— Точно така — съгласи се Ралф. — Много сме трогнати от всичко, което направи за нас, нали, Лоуис?
— Разбира се.
Ралф посегна да отвори вратата, но изведнъж се отказа. Обърна се към Дорънс и го попита:
— За какво е всичко това? Каква е истинската причина? Със сигурност не става дума само за живота на двете хиляди души, които по думите на Клото и Лахезис ще присъстват тук довечера. За съществата, които те наричат Вечни, две хиляди човешки живота може би не са нищо повече от малко повече смазка върху лагерите. Хайде, Алфи, обясни защо сме тук.