Усмивката на Дор най-сетне помръкна — без нея изглеждаше по-млад и имаше странно застрашителен вид.
— Йов задавал на Господ същия въпрос — отвърна той, — но не получил отговор. Нито пък вие ще получите отговор, но все пак ще ви кажа поне това — вие се превърнахте в център на велики събития и могъщи сили. Животът в по-висшата вселена е почти замрял, откакто всички, принадлежащи на Случайността и на Целта, следят вашия напредък.
— Това е направо страхотно, но не го разбирам — промълви Ралф, по-скоро примирено, отколкото ядно.
— Нито пък аз, но ми е достатъчна мисълта, че ще загинат две хиляди души — тихо рече Лоуис. — Никога няма да си простя, ако поне не опитам да попреча на онова, което ще се случи. До края на живота си ще сънувам смъртния покров около оная сграда. Даже и по един час да спя, пак ще го сънувам.
Ралф размисли, после кимна. Отвори вратата и стъпи на асфалта.
— Права си. А и Хелън ще бъде там. Възможно е да доведе и Натали.
„А може би — добави наум — искам реванш от Докторчо № 3.“
„О, Ралф — простена Каролин. — Пак ли се правиш на Клинт Истууд?“
Не, не на Клинт Истууд. Нито пък на Силвестър Сталоун или на Арнолд Шварценегер. Даже не и на Джон Уейн. Той не е екшън-герой, нито пък филмова звезда — той е просто старият Ралф Робъртс от Харис Авеню. Ала имаше зъб на доктора с ръждивия скалпел. И то не защото беше убил едно бездомно куче и пенсионирания учител по история, с когото Ралф съжителстваше през последните десет години. От ума му не излизаше мисълта за приемната в „Хай Ридж“ и за жените, подпрени на стената под плаката на Сюзън Дей. И не подутият корем на Мерилий изпъкваше пред очите му, а косата на Гретхен Тилбъри — красивата й руса коса, която бе изгоряла почти напълно от карабинния изстрел. Чарли Пикъринг бе дръпнал спусъка и сигурно Ед Дипно бе тикнал пушката в ръцете му, но Ралф винеше Атропос — Атропос, крадеца на въженца за скачане; Атропос, крадецът на шапки; Атропос, крадеца на гребенчета.
Атропос, крадеца на обеци.
— Хайде, Лоуис — подкани я той. — Хайде…
Но тя сложи ръка на рамото му и поклати глава.
— Още не — върни се в колата и затвори вратата. Той се вгледа внимателно в нея, после се подчини. Тя замълча за миг, събирайки мислите си, сетне заговори, втренчена право в стария Дор:
— Все още не разбирам защо ни изпратиха в „Хай Ридж“. Нито веднъж не казаха направо какво трябва да направим, но ние знаем — нали, Ралф — че искаха от нас точно това. Искам да разбера. Ако трябва да сме тук, защо изобщо ходихме там? Радвам се, че спасихме живота на няколко души, но мисля, че Ралф е прав — един-двама човека повече не означават много за ония, които устройват представлението.
Настъпи тишина, след миг Дорънс проговори:
— Клото и Лахезис сториха ли ти се премъдри и всезнаещи същества, Лоуис?
— Ами… бяха умни, но мисля, че не са гении — отвърна тя след минутка размисъл, — По едно време споменаха, че са черноработниците, много по-нископоставени от шефовете, които всъщност взимат решенията.
Старият Дор кимна и се усмихна.
— В световната схема самите Клото и Лахезис са почти Мимолетни. Изпитват страх и страдат от неосъзнати предразсъдъци. Освен това понякога вземат погрешни решения… но крайна сметка това няма значение, защото те също служат Целта. И на „ка-тет“.
— Смятаха, че ще загубим, ако се изправим лице в лице срещу Атропос, нали? — попита Ралф. — Затова успяха да убедят сами себе си, че ще изпълним поставената ни от тях задача, като „влезем през задната врата“… а тази врата се оказа „Хай Ридж“.
— Да — потвърди Дор. — Точно така.
— Страхотно — отвърна Ралф. — Обичам да ми оказват доверие. Особено когато…
— Не — прекъсна го Дор. — Не е това. Ралф и Лоуис смаяно се спогледаха.
— За какво говориш?
— То е и двете неща едновременно. Нещата в Целта много често са такива. Разбирате ли… ъ-ъ… — Той въздъхна. — Мразя всичките тези въпроси. Почти никога не отговарям на въпроси, казах ли ви вече?
— Да — отвърна Лоуис.
— Да. Ето ти на сега! Всичките тези въпроси! Неприятни! И безполезни!
Ралф погледна Лоуис, тя отвърна на погледа му. Нито един от двамата не понечи да излезе от колата. Дор въздъхна тежко.
— Добре де… но това е последното нещо, което ще кажа, тъй че внимавайте. Клото и Лахезис може и да са ви пратили в „Хай Ридж“ по погрешни причини, но Целта не е сбъркала. Вече изпълнихте задачата си там.
— Като спасихме жените — въздъхна Лоуис. Но Дорънс поклати глава.