Миг преди да докосне банкнотата, Лоуис отдръпна ръката си.
— Гледай да си купиш и нещо за хапване, освен пиенето. И си помисли дали си щастлив от този начин на живот.
— Абсолютно сте права — ентусиазирано извика пияницата, без да откъсва поглед от банкнотата. — Ама абсолютно, госпожа! Знам за едно място, дето помагат на такива като мене. Като нищо ще отида там. Без майтап, всеки Божи ден мисля за това. — Но очите му нито за миг не изпускаха двадесетачката; изглеждаше така, сякаш всеки момент ще му потекат лигите. Лоуис погледна Ралф въпросително, сетне сви рамене и подаде банкнотата на пияницата.
— Благодарско, госпожа! — Той извърна очи към Ралф. — Тая дама е истинска принцеса! Силно се надявам, че го знаете.
Ралф нежно изгледа Лоуис и промълви:
— Знам го, приятел.
5.
Половин час по-късно двамата крачеха между ръждясалите релси, които заобикаляха общинското игрище за голф. Бяха се поиздигнали над нивото на Мимолетните след срещата с пияницата (може би защото той самият беше в приповдигнато настроение) и всъщност не можеше да се каже, че крачат. Първо, полагаха съвсем малко или почти никакви усилия и въпреки че краката им се движеха, Ралф имаше усещането, че по-скоро се плъзгат. Освен това не беше много сигурен, че съществата от нивото на Мимолетните ги виждат — катерички подскачаха безгрижно из краката им, заети със събиране на храна за зимата, а по едно време Лоуис рязко сведе глава, защото една червеношийка за малко не се вряза в челото й. Птицата рязко се понесе нагоре, сякаш чак в последния момент осъзна, че срещу нея се е изпречило човешко същество. Играчите на голф също не им обръщаха никакво внимание. Ралф смяташе любителите на голфа за хора, обсебели от своя спорт, но тази липса на всякакъв интерес му се стори подозрителна. Той, ако бе видял двама души да крачат посред бял ден по изоставената железопътна линия, положително би прекъснал играта, за да установи какво се канят да правят непознатите и накъде са се запътили. „Мисля, че особено любопитно щеше да ми се стори защо дамата непрекъснато мърмори: «Стой си на мястото, проклето нещо» и подръпва полата си“ — рече си Ралф и се ухили. Само че играчите изобщо не благоволиха да ги погледнат, въпреки че четиримата, които се бяха запътили към девета дупка, минаха достатъчно близо, та да чуе Ралф как се тюхкат, че цената на някакви акции спадала. Мисълта, че с Лоуис отново са станали невидими — или поне едва забележими — започваше да му изглежда напълно правдоподобна. Правдоподобна… и тревожна. „Времето лети по-бързо, когато си горе“ — бе казал старият Дор.
Колкото по на запад отиваха, толкова по-свежа ставаше следата и капките и петната разтревожиха Ралф. На местата, където бе попаднало върху релсите, лепкавото вещество бе унищожило ръждата като киселина. Бурените, върху които бе покапало, бяха почернели и изсъхнали — дори най-жилавите. Като прекосиха третия озеленителен пояс и навлязоха в гъсталака от преплетени хилави дръвчета и храсталаци, Лоуис го дръпна за ръкава и посочи напред. Огромни петна от слузестото вещество, което Атропос оставяше след себе си, лъщяха като отвратителна боя по стволовете на дърветата, а във вдлъбнатинките между релсите — вероятно там, където някога е имало траверси — имаше цели локвички.
[Приближаваме към дома му, Ралф.)
[Да.]
[Ако се върне и ни открие в бърлогата си, какво ще правим?]
Ралф сви рамене. Не знаеше, но не беше много сигурен, че този въпрос го вълнува. Да му мислят силите, които ги местят насам-натам като пионки по шахматна дъска — ония, дето господин К. и господин Л. наричаха По-висока Цел. Ако Атропос се появи, Ралф ще се опита да изскубне езика на малкия плешив негодник и да го удуши с него. А пък ако с това провали нечии планове, толкова по-зле. Не искаше да се бърка в делата на съществата от нивото на Дълголетните — важното беше да пази Лоуис, която бе изложена на риск, и да се опита да предотврати кръвопролитието в Административния център. Може да му остане малко свободно време да помисли и за себе си — сега, когато се бе подмладил, изобщо не му се умираше. Такива му бяха задачите, а ако оня дребен мръсник му се изпречи на пътя, някой от двамата ще отпадне от играта. А пък ако това не се връзва с плановете на големите шефове, много им здраве!
Лоуис четеше мислите му по неговата аура — видя го в собствената й аура — затова се обърна към нея.