[Лоуис? Как си?]
[Добре съм… но съм напълно изцедена. Представа си нямам как ще се довлека до ония стълби. Дори не съм много убедена, че мога да се изправя на крака.]
Ралф отвори очи, опря длани върху бедрата си и се приведе. На пода, там където беше пашкулът, имаше венчална халка, Не му беше никак трудно да прочете надписа от вътрешната и страна: „ХД — ЕД — 8. 8. 87“.
Хелън Дипно и Едуард Дипно. Бракосъчетани на 8 август 1987 година.
За нея бяха дошли. Това бе сувенирът, който Атропос бе откраднал от Ед. Сега оставаше да го вземе… да го пъхне в малкото джобче на панталона си… да намери обеците на Лоуис… и бързо да избягат от бърлогата.
7.
Посегна към халката и в съзнанието му изскочи едно стихче — само че не от Стивън Добинс, а от Дж. Р. Р. Толкин, създателят на хобитите, за които Ралф се бе сещал за последен път в уютната, пълна със снимки дневна на Лоуис. Беше чел разказа за Фродо, Гандалф, Саурон и Мрачния владетел — сега откри, че в дъното на онази история стои подобен предмет — но в миг стиховете изникнаха в съзнанието му съвсем ясно, точно като ножицата секунди преди това:
„Не ще мога да го вдигна — рече си Ралф. — Той е вързан за колелото на «ка» толкова здраво, колкото и ние с Лоуис. Или пък да го пипна ще е все едно да сграбча кабел, по който протича ток под високо напрежение — даже няма да разбера какво се е случило!“
Само че не му се вярваше да се случи нещо такова. Ако не бива да взима този пръстен, защо той ще бъде скрит в смъртен покров? Ахо не е писано да го вземе, защо изобщо силите, които стоят зад Клото и Лахезис — и зад Дорънс (Дорънс не му излизаше от ума), ще ги изпращат с Лоуис на това пътешествие?
„Един пръстен властва над всички, един пръстен другите намира“ — рече си Ралф и стисна венчалната халка на Ед. В миг пронизителна, нечовешка болка раздра дланта и цялата му ръка до лакътя — в същия миг пеещите гласове на предметите, които Атропос бе нахвърлял тук, се извисиха във величествен, мелодичен хор.
Ралф издаде някакъв звук — писък, а може би просто стенание — и вдигна пръстена, стискайки го здраво. Във вените му като вино се разля победоносно тържество или пък като…
[Ралф.]
Погледна към нея, но Лоуис се бе вторачила към мястото, където допреди миг беше пръстенът на Ед, а в тъмните й очи се четеше смесица от страх и объркване.
Пръстенът беше на същото място — блещукаща златна халка, от вътрешната страна на която бе изписано „ХД — ЕД 8. 8. 87“.
За миг му се зави свят, но напрегна всички сили и се овладя. Разтвори юмрук, едва ли не с очакването пръстенът да го няма, независимо че го усещаше в ръката си, но той си беше там, насред дланта му, сгушен точно в гънката, където се разделят линията на живота и линията на любовта, блещукаше на зловещата червена светлина, която изпълваше това противно място. „ХД-ЕД 8. 8. 87“.
Двата пръстена бяха напълно еднакви.
8.
Един в ръката му и един на пода — между двата нямаше абсолютно никаква разлика. Поне Ралф не забелязваше да има.
Лоуис посегна към халката, която се появи на мястото на онази, която Ралф бе взел, после се поколеба, но все пак я взе. Пред очите им на пода на нишата се появи призрачно очертание и се превърна в трета венчална халка. Отвътре, както и на другите две пишеше „ХД — ЕД 8. 8. 87“.
Внезапно Ралф си припомни друга история — не дългия разказ на Толкин за Пръстена, а една приказка от д-р Сус, която бе чел на едно от племенничетата на Каролин още през петдесетте. Оттогава бе изминало доста време, но никога не бе успял да забрави историята, която беше много по-интересна и по-мрачна от обичайните дрънканици на д-р Сус за прилепи, мишоци и палави котараци. Казваше се „Петстотинте шапки на Бартоломю Къбинс“ и Ралф изобщо не се учуди, че тази приказка му идва наум точно сега.
Бартоломю бил простоват беден селянин, който извадил лошия късмет да иде в града точно когато кралят случайно минавал оттам. Човек трябвало да си сваля шапката в присъствието на височайша персона и Бартоломю се опитвал да си свали шапката, само че изобщо не успявал. Всеки път, като я махнел от главата си, на нейно място се появявала друга, досущ като предишната.
[Ралф, какво става? Какво означава това?]
Той безмълвно поклати глава, поглеждайки ту пръстена в дланта си, ту онзи в ръката на Лоуис, ту пръстена на пода. Три пръстена, съвсем еднакви, точно като шапките, които Бартоломю Къбинс свалял една след друга от главата си. Бедният човек се опитвал да отдаде почит на краля дори когато палачът го водел към ешафода, където щели да го обезглавят, задето престъпил закона и показал неуважение към владетеля…