Само че по едно време шапките на горкия Бартоломю започнати да се променят и ставали все по-натруфени и по-фамозни.
„А пръстените еднакви ли са? Сигурен ли си, Ралф?“ Не, май не беше. Като взе първия, за миг цялата му ръка изтръпна от ужасна болка, сякаш от ревматизъм, а като взимаше втората халка, Лоуис изобщо не даде вид нещо да я е заболяло.
„Не и гласовете — не ги чух, когато тя докосна халката.“ Ралф се наведе и взе третия пръстен. Не изпита никаква болка, а и предметите, от които бяха изградени стените на нишата, не нададоха вой — продължиха да си пеят все тъй тихо. Междувременно на мястото на третия пръстен изникна четвърти, съвсем като поредната шапка на бедничкия Бартоломю Къбинс обаче Ралф изобщо не му обърна внимание. Взираше се в първата халка, която се гушеше в гънката между линията на любовта и линията на живота на дясната му длан.
„Един пръстен властва над всички — повтори си той. — Един пръстен в мрака в едно ги събира. Струва ми, че това си ти, хубавецо. Мисля си, че другите са просто хитроумна измама.“
Това сигурно можеше да се провери. Ралф доближи двата пръстена до ушите си. Този в лявата му ръка мълчеше — а в онзи, който бе извадил от черния пашкул, едва доловимо отекваше последният ужасяващ писък на черното нещо.
Пръстенът в дясната му ръка беше жив.
[Ралф?]
Дланта й — студена и настойчива — докосна неговата. Ралф се вгледа в нея, после захвърли пръстена, който държеше в лявата си ръка. После вдигна другия и погледна през него като през телескоп напрегнатото, непривично младо лице на Лоуис.
[Този е истинският. Другите са просто допълнение — като нулите в дълга и сложна математическа задача.]
[Искаш да кажеш, че нямат никакво значение?]
Той се позамисли, защото не знаеше какво точно да й отговори… всъщност те имаха значение. Само че не знаеше как да изрази с думи това интуитивно усещане. Докато в тази ниша продължават да се появяват фалшиви пръстени — като шапките на Бартоломю Къбинс — единственото истинско бъдеще бе онова, което чертаеше смъртният саван около Административния център. И първият пръстен — а именно онзи, който Атропос бе задигнал от Ед (може би докато е спял до Хелън в малката къщичка в Кейп Коуд, където сега не живееше никой) — можеше да промени хода на събитията.
Фалшификатите бяха символи, които запазваха формата на „ка“ — точно като спиците, които излизат от оста на колелото и му придават форма. Само че оригиналът…
Ралф си рече, че оригиналът, това всъщност е оста — един пръстен ги събира.
Стисна здраво златната халка и твърдият метал се впи в дланта и в пръстите му. После я пъхна в малкото джобче на панталоните си.
„Едно пропуснаха да ни кажат за «ка» — че е хлъзгава. Хлъзгава е като риба, която не ще да се откачи от куката, а само ти се мята в ръцете.“
Беше и като да се катериш по пясъчна дюна — след всяка крачка се свличаш две назад. Отидоха в „Хай Ридж“ и извършиха нещо — Ралф не знаеше точно какво, но Дорънс ги уверяваше, че било истинско, че са изпълнили поставената задача. А сега бяха тук и халката на Ед вече беше в ръцете им, само че и това не беше достатъчно, но защо? Защото „ка“ беше като риба, „ка“ беше като пясъчна дюна, „ка“ бе като колело, което безспирно се върти все напред и премазва всичко, което му се изпречи на пътя. Колело с много спици. Но най-много от всичко „ка“ приличаше на пръстен.
На венчална халка.
Изведнъж Ралф проумя онова, което така и не успя да си изясни по време на разговора на покрива и което въпреки усилията на Дорънс не бяха разбрали: неясното положение на Ед и фактът, че Атропос го беше открил, бяха съсредоточили в бедния, умопобъркан човек колосална сила. Беше се отворила вратичка, през която се бе промъкнал демон на име Пурпурният крал — той бе по-силен от Клото, Лахезис, Атропос, от всички тях. И изобщо нямаше намерение да се остави на някакво си старче на име Ралф Робъртс.
[Ралф?]
[Един пръстен властва над всички, Лоуис — един пръстен другите намира.]
[Какви ги говориш? Какво означава това?]
Ралф потупа джобчето на панталона си и усети малката издутинка от халката на Ед. После сграбчи Лоуис за раменете.
[Онези пръстени, които се появиха после — фалшивите — са спиците, но този пръстен е оста. Като извадиш оста на което и да е колело, то вече не може да се върти.]