„Не, далеч не е всичко — рече си Ралф. — Взела го е още, защото е смятала, че ще бъде в пълна безопасност, след като Пикъринг и сектантите от «Хляб наш насъщен» вече са мъртви. Смятала е, че най-страшното, от което може да се наложи да пази сина си тази вечер, са неколцина защитници на живота с лозунги и че е невъзможно съдбата да посегне на нея и на сина й два пъти в един и същи ден.“
Досега той се бе взирал в Уичъм Стрийт. Обърна се към Клото и Лахезис:
[Сигурни ли сте, че е там?]
Клото: [Да. Седи с майка си на горния балкон от северната страна, с плакат за оцветяване от „Макдоналдс“ и няколко книжки с приказки. Много ли ще се изненадаш, ако узнаеш, че една от приказките е „Петстотинте шапки на Бартоломю Къбинс“?]
Ралф поклати глава. Вече нищо не можеше да го изненада.
Лахезис: [Самолетът на Дипно ще се вреже в сградата точно откъм северната й страна. Момченцето ще загине на място… а това не бива да се допуска. Детето не бива да умира, преди да му е дошло времето.]
5.
Лахезис се взираше настойчиво в Ралф. Синьо-зелената светлина между пръстите му беше изчезнала.
[Ралф, не можем да приказваме до безкрай — той вече лети със самолет насам. Скоро вече ще бъде прекалено късно да го спреш.]
При тези думи Ралф изпита паника, но изобщо не се помръдна. В крайна сметка Клото и Лахезис искаха той да се изплаши. Искаха и двамата с Лоуис да изпаднат в паника.
[Повтарям ви, че това, изобщо няма значение, докато не разбера за какво точно става дума. Няма да позволя да се случи…]
Клото: [Добре тогава, слушай. От време на време на света се ражда мъж или жена, чийто живот има влияние не само върху хората от нивото на Мимолетните, но и върху живота на много нива по-нагоре и по-надолу от Мимолетния свят. Тези хора са Велики и техният живот принадлежи на Целта. Ако умрат прекалено рано, всичко се променя. Везните вече не са в равновесие. Представи си колко по-различен би бил днес светът, ако Хитлер се бе удавил във ваната като малък? Може да ти се струва, че тогава светът би бил много по-добър, но аз мога да ти кажа, че той изобщо нямаше да съществува, ако това се бе случило. Да предположим, че Уинстън Чърчил бе получил хранително отравяне и не беше станал министър-председател. Или пък, че Цезар се бе родил мъртъв, удушен в собствената си пъпна връв. И все пак човекът, когото искаме да спасим, е далеч по-важен от всички тези личности.]
[Дявол го взел, с Лоуис вече спасихме това хлапе! Това не решава ли въпроса веднъж завинаги, не връща ли детето изцяло във властта на Целта?]
Лахезис, търпеливо: [Да, но не може да го предпази от Ед Дипно, защото Дипно не принадлежи нито на Целта, нито на Случайността. Единствено той може да го убие, преди да му е дошло времето. Ако не успее, тогава момченцето отново ще бъде в безопасност — ще изживее живота си мирно и тихо до мига, в който трябва да излезе на сцената и да изиграе своята съвсем кратка, но жизненоважна роля.]
[Толкова ли е важен един живот?]
Лахезис: [Да. Ако детето загине, кулата на цялото съществуване ще се срути, а последствията далеч надхвърлят възможностите на въображението ти. И на нашето също.]
Ралф се втренчи за миг в обувките си. Главата му тежеше, сякаш бе натъпкана с олово. В ситуацията имаше някаква ирония, която не му убегна, макар да беше напълно изтощен. Явно Атропос бе подтикнал Ед към действия, успявайки да му внуши, че е някакъв месия — комплекс, от който младежът може би е страдал отпреди… и който вероятно е бил предизвикан от неизяснения му статус в света. Само че онова, което Ед не разбираше — и което никога нямаше да повярва, ако го чуеше — бе, че Атропос и шефовете му от по-горните нива възнамеряват да го използват не да спаси месията, а да го убие.
Той отново вдигна очи към тревожните лица на двете плешиви човечета.
[Добре, не зная как бих могъл да спра Ед, но ще се опитам.]
Клото и Лахезис се спогледаха и на лицата им грейнаха идентични (много човешки) широки усмивки на облекчение. Ралф строго вдигна пръст.
[Чакайте малко. Още не сте чули всичко.]
Усмивките им леко помръкнаха.
[В замяна на това искам нещо. Един живот. Ще разменя живота на вашето четиригодишно момченце за…]
6.
Лоуис не чу края — изведнъж той зашепна — но видя как първо Клото, а след това и Лахезис клатят глави и сърцето й подскочи.
Лахезис: [Разбирам страха ти, Атропос наистина може да изпълни заплахата си. Но все пак вероятно сам осъзнаваш, че този живот далеч не е толкова важен, колкото…]