Ралф: [… най-малко… просто исках да знам какво да очаквам.]
Клото: [… готов? … би трябвало…]
„Ралф, откажи им! — умоляваше го наум Лоуис. — Откажи им!“
Ралф: [… готов.]
Лахезис: [Разбираш… условията му… и цената?]
Ралф, вече нетърпелив: [Да, да. Не може ли вече…]
Клото, неимоверно сериозно: [Добре, така да бъде.]
Лахезис обгърна раменете на Ралф; с Клото го отведоха малко по-надолу по хълма, до мястото, откъдето по-малките деца се спускаха с шейните си през зимата. Там имаше мъничка площадка, не по-голяма от сцената в нощен бар. Когато се озоваха на площадката, Лахезис накара Ралф да спре, после го извърна с лице към Клото.
Изведнъж на Лоуис й се прииска да затвори очи, но откри, че не може. Можеше само да гледа и да се моли дано Ралф знае какво прави.
Клото му промърмори нещо. Ралф кимна и свали жилетката на Макгавърн. Сгъна я и внимателно я остави върху осеяната със сухи листа трева. Като се изправи, Ктото хвана дясната му китка и опъна ръката му. После кимна на Лахезис, който разкопча маншета на ризата му и нави ръкава. След това Клото обърна ръката на Ралф с вътрешната част на китката нагоре. Фината дантела на сините му вени под кожата бе ясно очертана, а под светлината от аурата му сякаш изпъкваха още по-силно. Всичко това бе ужасяващо познато на Лоуис — сякаш гледаше по телевизията как подготвят пациент за операция. Само че това не беше филм.
Лахезис се приведе и отново заговори. Лоуис не го чуваше, но знаеше какво му казва: че това е последният му шанс. Ралф кимна и макар аурата му да издаваше, че е уплашен до смърт от онова, което му предстои, все пак успя да се усмихне. Заговори на Ктото и Лахезис и като че вместо да търси утеха, той ги окуражаваше. Клото се опита да отговори на усмивката му, но без успех.
Лахезис стисна китката на Ралф, по-скоро да не трепери, отколкото да я държи неподвижна. Лоуис си представи медицинска сестра, която подготвя пациент за изключително болезнена инжекция. После човечето уплашено погледна другаря си и кимна. Клото кимна в отговор, пое си дъх и после се наведе над оголената ръка на Ралф с призрачното синкаво разклонение на вените, които изпъкваха под кожата му. Поспря за миг после бавно разтвори ножицата, с която той и приятелят му разменяха живот срещу смърт.
7.
Лоуис с усилие се изправи и се олюля, тъй като краката й се бяха вдървили. Искаше да разчупи вцепенението, което сякаш я бе оковало в ужасно безмълвие, да извика на Ралф да спре — да му каже, че той не осъзнава какво се канят да му причинят.
Само че той знаеше. Разбра го по пребледнялото му лице, по притворените му клепачи, по болезнено стиснатите му устни. Но най-много го издаваха червените и черните петна, които проблясваха в аурата му като метеорити, както и самата аура, която се бе свила около него като твърда синя черупка.
Ралф кимна на Клото, който наклони острието на ножицата и почти го опря върху ръката му, точно под свивката на лакътя. Кожата се сбръчка за миг, после на мястото на гънката се появи кървава пришка. Острието я проряза. В мига, в който Клото Щракна ножицата и наточените като бръснач остриета се затвориха, кожата от двете страни на продълговатия прорез се отметна рязко встрани като капаците на прозорец. Подкожната мазнина лъсна като топящ се лед сред синьото сияние на аурата му. Лахезис стисна китката му още по-здраво, но (доколкото Лоуис можеше да прецени), Ралф дори инстинктивно не отдръпна ръка, а само сведе глава и вдигна левия си юмрук, като че за поздрав. Вратните му жили изпъкнаха като въжета, но той не издаде нито звук.
След като бе започнал ужасната операция, Клото действаше с бързина, която бе едновременно брутална и милосърдна. Направи разрез от рамото до китката, стиснал ножицата като човек, който иска да разопакова колет, целия облепен с лейкопласт. Сухожилията на Ралф проблеснаха. Рукна кръв и всеки път, когато ножицата прерязваше някой кръвоносен съд избликваше тъничка алена струйка. Скоро белите туники на двете човечета се покриха с кръв и така повече от всякога заприличаха на лекари.
Когато най-сетне остриетата прекъснаха линиите на Съдбата около китката на Ралф („операцията“ отне по-малко от три секунди, но на Лоуис те се сториха като цяла вечност), Клото подаде на Лахезис окървавената ножица. В ръката на Ралф, от лакътя до китката, бе прокарана тъмна бразда. Клото притисна с ръце браздата в горния й край и Лоуис си рече: „Сега другото джудже ще вземе жилетката и ще я стегне около ръката на Ралф като турникет.“ Но Лахезис само пое ножицата и продължи да наблюдава.
За миг кръвта продължи да се процежда през стиснатите пръсти на Клото, после спря. Той бавно замести ръце надолу към китката на Ралф, а изпод тях плътта се появяваше невредима, макар и обточена с ивица по-дебела кожа.