— Не забравяй какво е казала мишката — сам се посъветва той с хрипливия си глас, после натисна щурвала. Черокито бавно се спусна надолу. В далечината се виждаше Дери. Изглеждаше като шепа опали, разпилени върху тъмносиньо кадифе.
От едната страна на кашона върху другата седалка имаше дупка. От нея стърчаха две жици. Те бяха свързани със звънец, който беше прикрепен с изолирбанд към дръжката на седалката на Ед. Ралф предположи, че щом види Административния център и започне самоубийствената си мисия, Дипно ще постави пръст върху бялото бутонче в средата на пластмасовия правоъгълник. И миг преди да се блъсне в сградата, ще го натисне. Дзън-дзън, аз съм вашата леля!
„Прекъсни тези жици, Ралф! Прекъсни ги!“
Прекрасна идея с един-единствен недостатък — когато се намираше на това ниво, и паяжина не можеше да разкъса. Следователно трябваше да се спусне обратно в Мимолетния свят и точно се канеше да го направи, когато отдясно познат тих глас извика името му:
[Ралф.]
Отдясно ли? Това бе невъзможно. Отдясно нямаше нищо друго, освен седалката на втория пилот, стената на самолета и безбрежното, притъмняващо небе над Нова Англия.
Белегът на ръката му пламна като реотан на електрическа печка.
[Ралф!]
Не гледай натам. Не му обръщай никакво внимание.
Но не можеше. Някаква огромна сила го притискаше и той почувства, че главата му се обръща. Опита се да се съпротивлява, тъй като забеляза, че самолетът още по-бързо се спуска към земята, ала усилията му бяха напразни.
[Ралф, погледни ме, не се страхувай.]
Той направи последен опит да не се подчини на гласа, но не успя. Главата му продължи да се извръща и той изведнъж се оказа лице в лице с майка си, която бе починала от рак на белия дроб преди двадесет и пет години.
4.
Бърта Робъртс седеше в любимия си люлеещ се стол на около метър и половина от мястото, където допреди малко беше страничната стена на пилотската кабина, плетеше и се поклащаше назад-напред сред въздуха на километър-два над земята. Носеше пантофите, които Ралф й бе подарил за петдесетия й рожден ден — обточени с кожа от норка, ама че кич! Беше загърната с розов шал, който бе прикрепен със стара значка с надпис „СПЕЧЕЛЕТЕ С УИЛКИ!“
„Точно така — рече си Ралф. — Тя ги носеше като бижута — значките й бяха слабостта. Бях го забравил.“
Единственото, което изглеждаше неправдоподобно (освен дето беше починала, а понастоящем се поклащаше в стола си на около двеста метра над земята), бе яркочервената плетка в скута й. Ралф никога не бе виждал майка си да плете, дори не беше много сигурен, че тя изобщо го умее, но при все това старицата плетеше със замах. Куките ту се скриваха, ту проблясваха, докато препускаха през бримките.
[Майко? Мамо? Ти ли си наистина?]
Куките поспряха за миг и тя вдигна поглед от пурпурното одеяло в скута си. Да, майка му беше — само че такава, каквато Ралф си я спомняше от юношеските си години. Тясно лице, високо одухотворено чело, кафяви очи и прошарена коса, прибрана в стегнат кок на тила й.
[И таз добра, Ралф Робъртс! Как може изобщо да питаш?]
„Само че това май не беше точен отговор на въпроса“ — констатира Ралф. Понечи да го изрече гласно, после реши, че може би е по-мъдро — поне засега — да си мълчи. От дясната й страна забеляза смътните очертания на някакъв предмет. Когато Ралф се вгледа в него, той придоби формата на тъмночервена етажерка за списания, която Ралф бе изработил в осми клас. Тя бе натъпкана с броеве на „Рийдърс Дайджест“ и „Лайф“. Изведнъж земята се превърна в твърда материя на кафяви и тъмночервени квадрати, която се разпространяваше от люлеещия се стол в концентрични окръжности като вълни по повърхността на езеро. Ралф веднага я разпозна — беше линолеумът в кухнята в къщата на Ричмънд Стрийт в Мери Мийд, където бе израснал. Отначало отдолу прозираха селскостопанските блокове и реката Кендъскег, която течеше през Дери, после линолеумът стана съвсем плътен. Някакво призрачно очертание подобно на гигантско глухарче се превърна във Фътзи, ангорската котка на майка му, която се бе свила на кълбо на перваза на прозореца и наблюдаваше как чайките се вият над старото сметище в Пущинака. Фътзи беше умряла горе-долу по времето, когато Дийн Мартин и Джери Луис престанаха да се снимат заедно във филми.