Най-сетне нещо изхрущя и куката почна да се изплъзва. От устата на умиращия сом рукнаха две струйки прясна кръв. Ралф си поотдъхна — но прекалено прибързано, както се оказа. В мига, в който се освободи от куката, рибата замахна с опашка и захапа ръката му. Колко го боля? Много? Не толкова? Никак даже? Ралф не си спомняше. Спомняше си само неподправения ужасен писък на Джони и собствената си увереност, че сомът ще му отмъсти задето му е отнел живота, като му отхапе двата пръста на дясната ръка.
Помнеше, че и той изпищя, опита се да отдръпне ръката си и замоли Джони за помощ, но брат му отстъпваше назад, пребледнял като платно, присвил устни от отвращение. Ралф разтърси ръката си, но сомът се бе вкопчил в него като самата смърт, мустаците му
(отровните мустаци, които ще ме приковат за цял живот в инвалидна количка)
се увиваха около китката на Ралф, а черните му очи бяха опулени.
Най-сетне момчето го удари в едно дърво и му прекърши гръбнака. Сомът падна на тревата, продължавайки да се мята, и Ралф го настъпи, при което настъпи най-големият ужас. От устата на рибата изскочиха вътрешностите й, а от мястото, където петата на Ралф бе разкъсала тялото й, бликна лепкава струя хайвер. Тогава момчето разбра, че Рибешкият крал всъщност е Рибешката кралица, която след ден-два е щяла да хвърли хайвер.
Ралф отмести поглед от противната каша към ръката си, върху която бяха полепнали люспи, и изкрещя като обезумял. Когато Джони понечи да го успокои, той отскочи назад. После тича до вкъщи, без да спира нито за миг, и отказа да излезе от стаята си през този ден. Измина почти година, докато най-сетне се съгласи да хапне риба, но оттогава не беше улавял сом.
И ето, че сега отново се сблъскваше с ужасното същество.
3.
[Ралф!]
Това бе гласът на Лоуис… но се чуваше толкова отдалеч!
Толкова отдалеч!
[Веднага трябва да направиш нещо! Не му позволявай да те спре!]
Едва сега той разбра, че червената плетка в скута на майка му всъщност е кървав хайвер в скута на Пурпурния крал.
Съществото се навеждаше към него над тази пулсираща маса, а отвратителните му устни се изкривиха в престорена гримаса на загриженост.
[Случило ли се е нещо, Ралфи? Къде те боли? Кажи на мама.]
[Ти не си ми майка.]
[Не — аз съм Рибешката кралица! Аз съм силна, аз съм горда! Тук аз заповядвам! Всъщност мога да бъда каквото си поискам Навярно не знаеш, че преобразяването отдавна се тачи в Дери.]
[Познаваш ли зеления човек, когото е видяла Лоуис?]
[Разбира се! Познавам всички наоколо!]
Но Ралф видя как за миг на люспестото лице на съществото се изписа изумление.
Ръката му се затопли още повече и изведнъж той проумя още нещо — ако сега Лоуис е тук, надали ще го види. Кралицата на рибите излъчваше все по-ярко пулсиращо сияние, което полека-лека го обгръщаше. То бе червено, не черно, но все пак бе смъртен саван и Ралф разбра какво значи да си вътре в него, уловен в мрежа, изтъкана от собствените ти най-ужасни страхове и най-болезнени преживявания. Нямаше как да избяга от мрежата, не можеше и да я разреже, както бе разрязал савана около венчалната халка на Ед.
„Ако искам да избягам — рече си той, — ще трябва да се втурна напред толкова бързо, че да изляза от другата страна.“ Още държеше обецата. Намести я така, че оголеният щифт да стърчи между двата му пръста, които преди шейсет и три години сомът се бе опитал да отхапе. После отправи кратка молитва, но не към Бог, а към зеления човек на Лоуис.
4.
Сомът се приведе още по-близо, а безносото му лице се разтегна в карикатурна усмивка. Зъбите в лигавата ухилена уста се сториха на Ралф по-дълги и по-остри от преди. В краищата на мустаците той забеляза капчици безцветна течност и си помисли: „Отрова. Цял живот в инвалидна количка. Бога ми, толкова ме е страх. По дяволите, страхувам се до смърт.“
Лоуис, която пищи отдалеч: [Побързай, Ралф! ТРЯБВА ДА ПОБЪРЗАШ!]
Някъде по-наблизо пищи момченце; пищи и размахва ръка, за да откопчи пръстите си, потънали в ужасната паст на бременното чудовище, което за нищо на света няма да го пусне.
Сомът се наведе още по-ниско. Роклята му изшумоля. Ралф усети парфюма на майка си, който се примесваше с гадната рибешка миризма на дънния хищник.
[Възнамерявам мисията на Ед Дипно да завърши с успех, Ралф; възнамерявам момченцето, за което ти разказаха твоите приятели, да умре в прегръдките на майка си и искам това да стане пред очите ми. Доста се потрудих тук, в Дери, и ми се струва, че не искам много, но това означава, че трябва да те довърша на мига. Аз…]
Ралф пристъпи крачка напред и беше обгърнат от вонята на гнилоч. Едва сега зад майка си и зад Кралицата на рибите забеляза трети силует. Пред очите му изникна сияен мъж, червен мъж със студени очи и безжалостни устни. Този мъж приличаше на Исус, когото бе видял току-що… но не на онзи, който беше изобразен на картината в кухнята.