В черните очи без клепачи на Кралицата се промъкна изненада… която се изписа и в ледените очи на червения мъж.
[Какво си мислиш, че правиш? Махай се от мен! Нима искаш да прекараш остатъка от живота си в инвалидна количка?]
[Не можеш да ме изплашиш, приятелю — дните, когато играех на първа база, отминаха отдавна.]
Гласът се извиси и се превърна в пискливия глас на майка му, когато беше ядосана.
[Внимавай какво ти говоря, момче! Внимавай какво ти говоря и запомни съветите ми!]
За миг отдавна познатите нареждания, при това изречени с глас, който така зловещо приличаше на гласа на майка му, го разколебаха. После се опомни. Рибешката кралица се сви в люлеещия се стол, а опашката й запляска изпод старата домашна роба.
[АМА КАКВО СИ МИСЛИШ, ЧЕ ПРАВИШ?]
[Не знам — навярно ми се иска да ти дръпна мустаците. Да проверя истински ли са.]
И като напрегна цялата си воля, за да не извика и да не побегне, протегна дясната си ръка. Обецата на Лоуис в стиснатия му юмрук бе като топло камъче. Самата Лоуис сякаш беше съвсем наблизо, но Ралф реши, че това не е кой знае колко изненадващо, като се има предвид колко много от нейната аура бе всмукал. Може би тя дори вече е част от самия него. Усещането за нейното присъствие му действаше безкрайно успокояващо.
[Да не си посмял! Ще се парализираш!]
[Мустаците на сомовете не са отровни — онова бе измислица на десетгодишно момче, което сигурно е било по-уплашено и от мен.]
Ралф посегна към мустаците с ръката, в която криеше металното бодилче, и огромната люспеста глава се отметна, както се бе надявал. Съществото се загърчи, започна да се променя и ужасяващата червена аура заизвира от порите му. „Ако болестта и болката имаха цвят — отбеляза мислено Ралф, — щяха да бъдат обагрени в червено.“ И преди промяната да продължи, преди човекът, когото вече виждаше — висок и красив с русата си коса и пламналите си червени очи — да съумее напълно да се материализира, старецът заби острото връхче на обецата в изпъкналото рибешко око.
5.
Сомът нададе пронизителен стържещ звук като бръмбар-жътвар. Ралф понечи да се отдръпне. Неистово размахващата се опашка плющеше като вентилатор, между чиито перки е попаднала хартийка. Съществото се свлече в люлеещия се стол, който бе започнат да се превръща в подобие на трон, изсечен в оранжева скала. После Кралицата на рибите изчезна; на трона седеше Пурпурният крал, а красивото му лице бе изкривено от гримаса, изпълнена с болка и изумление. Едното му око проблясваше като пламък, отразен в окото на рис; другото лъщеше с жестокия блясък на диаманти.
Ратф посегна към „плетката“ от хайвер, дръпна я рязко и пред очите му се разкри безкрайна чернота. Това бе другата страна на смъртния саван. Изходът.
[Нали те предупредих, Мимолетен кучи син! Да не мислиш, че можеш да ми дърпаш мустаците? Сега ще ти дам да разбереш!]
Пурпурният крал се приведе на трона си, а единственото му око хвърляше огнени отблясъци. Ралф потисна желанието си да отдръпне вече празната си ръка. Вместо това замахна към устата на съществото, която бе широко разтворена, готова да погълне цялата му ръка, точно като онзи сом в Пущинака преди много, много време.
Някакви неща — не от плът и кръв — отначало се скупчиха и се заблъскаха в ръката му, след това започнаха да го хапят като конски мухи. В същото време в дланта му се впиха истински зъби — всъщност цели бивни. След миг-два Пурпурният крал щеше да му отхапе ръката и да я погълне.
Ралф затвори очи и веднага съумя да открие онзи начин на мислене и концентрация, който му позволяваше да се движи между нивата — болката и страха изобщо не му попречиха. Ала този път от него не се искаше да се движи, а да дърпа. Клото и Лахезис бяха заложили капан в ръката му и сега бе дошло времето да го използва.
Отново усети примигването. Белегът на ръката му се нажежи, достигайки някаква критична точка. Топлината не пареше Ратф, а изскачаше навън на все по-мощни енергийни тласъци. Изведнъж пред очите му блесна страхотна зелена мълния, която бе толкова ярка, че за миг наоколо сякаш грейна Изумруденият град на Оз. Някой или нещо пищеше. Този пронизителен дрезгав писък би го побъркал, но за щастие рязко замлъкна.
Последва страхотен трясък, който припомни на Ралф как веднъж подпали бомбичка и я хвърли в един отточен канал под шосето.